В България все повече шофьори признават, че не са напълно сигурни кой какви правомощия има на пътя и кой реално има право да ги спре, да поиска документи или да извърши проверка на автомобила. Това объркване идва от факта, че по пътищата вече се срещат различни служби – КАТ, Гранична полиция, Охранителна полиция, мобилни екипи на БГ ТОЛ, както и смесени групи при специализирани акции. На пръв поглед всички изглеждат „държавни“, но законовите им правомощия нямат нищо общо едни с други, а много водачи разбират разликата едва когато вече са спрени.
Темата е още по-важна, защото служителите носят различни униформи, движат се с различни автомобили и имат различни цели – едни следят трафика и безопасността, други контролират тол системата, трети проверяват документи в гранични райони, а четвърти патрулират в населени места. Това създава усещането, че „всеки може да спре всеки“, но реалността е далеч по-структурирана. Законът ясно определя кой какви правомощия има на пътя, какво може да изиска от шофьора, каква информация има право да проверява и кога може да приложи принудителни мерки.
Неяснотата понякога води до конфликти, спорове или ненужен страх. Шофьорите често не знаят дали могат да поискат служебна карта, какви документи са задължени да предоставят, дали служителят има право да извърши проверка на багаж или купе, и дали могат да откажат тест, когато той е поискан не по процедура. Точно затова разглеждането на въпроса „кой какви правомощия има на пътя“ не е сух бюрократичен детайл, а реален инструмент за защита на правата на водача и за по-спокойно движение по пътищата.
В следващите блокове всяка служба ще бъде разгледана отделно – какви са задачите ѝ, кога има право да спира автомобили, какво може да контролира и какво не влиза в компетентността ѝ. Така шофьорът ще знае точно какво да очаква, независимо дали пътува в града, на магистрала, към границата или в район с активни проверки.
Как функционират различните служби на пътя – обща рамка
За да стане напълно ясно кой какви правомощия има на пътя, първо трябва да разграничим институциите, които участват в контрола на движението. На практика те са няколко, но ролите им не се припокриват. Основният проблем идва от това, че за обикновения шофьор всички изглеждат еднакво – униформа, служебен автомобил, стоп-палка. Но законът много точно определя кой какво може, кой има право да спира и кой няма, кой може да изисква документи и кой изобщо няма компетентност да извършва каквато и да е проверка на движение по пътищата.
Пътна полиция (КАТ) е органът, който контролира безопасността на движението, спазването на правилата, техническото състояние на автомобилите и поведението на водачите. Това е единствената структура, която има пълни правомощия в национален мащаб – от проверка на документи и алкотест до съставяне на актове, отнемане на книжки и прилагане на принудителни мерки. Но това не означава, че другите служби не могат да спират автомобили – просто техният обхват е специфичен и строго определен.
Гранична полиция не контролира трафика в класическия смисъл, а защитава държавната граница. Тя може да спира автомобили само в гранични райони, по трасета, водещи към ГКПП, или при въведен засилен контрол. Нейната функция е свързана с проверка на самоличност, документи, багаж и потенциални рискове, свързани с миграция или преминаване на границата. Това е напълно различен вид контрол от този на КАТ, макар визуално да изглеждат сходни.
Охранителна полиция работи с друг тип задачи. Тя патрулира в населени места, осигурява обществения ред, реагира на сигнали и извършва проверки само когато ситуацията го налага – напр. издирвани лица, опасни или подозрителни автомобили, масови събития. Тя няма техническия и правен обхват да изпълнява постоянни проверки за пътна безопасност, въздействие върху трафика или измерване на нарушения, освен ако не участва в съвместна операция.
Шофьорите често се объркват кой има право да ги спира през зимните кампании, затова в анализа за това кой какви правомощия има на пътя е полезно да се запознаят и с реалните мерки в сезонните проверки, описани в статията Акция „Зима“ – глоби от КАТ, която уточнява какво следят екипите и какви са най-честите нарушения през студените месеци.
БГ ТОЛ е отделна структура, но през последните години нейните функции се увеличиха. Те остават строго ограничени до заплащане и контрол на пътните такси, но начинът на контрол стана значително по-строг. Екипите на БГ ТОЛ могат да спират автомобили единствено за проверка на винетка, маршрутна карта или тол декларации, но вече работят с разширена система от камери, които автоматично засичат неправилно платени такси и – в определени коридори – дори средна скорост. Системата въведе и 24-часови винетки за леките автомобили, както и екологичен компонент при тежките превозни средства, което означава, че контролът е не само финансов, но и екологично ориентиран. Въпреки тези промени, БГ ТОЛ няма право да изисква проверки, типични за КАТ – алкотест, техническо състояние, колани или други елементи, свързани със Закона за движение по пътищата.
Точно затова въпросът „кой какви правомощия има на пътя“ е ключов. Когато се разберат ясно компетенциите на всяка служба, става очевидно кога проверката е напълно законна и кога един орган излиза извън своя обхват. Това знание не само предотвратява конфликти, но и защитава правата на водачите, които често се чувстват несигурни, когато срещнат различен вид униформа.
КАТ – Пътна полиция: какво могат да спират, проверяват и санкционират
За да стане ясно кой какви правомощия има на пътя, първо трябва да се разгледа ролята на КАТ – най-разпознаваемият и най-широк по функции орган за контрол на движението. Пътна полиция носи пълния обхват на правомощия по Закона за движение по пътищата и именно затова нейната намеса може да обхваща едновременно водача, автомобила, документите и поведението по време на движение. В практиката това означава, че КАТ може да спира автомобили по най-широк кръг причини – от превишена скорост, изпреварване и отнемане на предимство, до технически неизправности, невалидни документи, алкохол, наркотици или опасно поведение.
КАТ има право да извърши пълна проверка на документите – шофьорска книжка, талон на автомобила, свидетелство за регистрация, застраховка „Гражданска отговорност“, както и документите на пътниците, ако има основание. При съмнение може да извърши проверка за алкохол чрез дрегер, както и тест за наркотични вещества със съответния уред. Ако водачът откаже, служителят има право да изиска медицинско изследване в лечебно заведение, което се счита за задължително, когато има основания. Това е едно от най-силните правомощия на КАТ и няма еквивалент при другите служби.
КАТ може да провери и техническото състояние на автомобила – гуми, светлини, регистрационни табели, издадени шумове, течове, изгорели лампи и други елементи, които могат да представляват опасност. В определени случаи служителят може да изиска протокол за технически преглед или справка в системата. Ако техническата неизправност застрашава безопасността, КАТ има право да свали номерата на автомобила или да го спре от движение. Това е ограничение, което нито една друга служба на пътя не може да наложи.
КАТ контролира и поведението на водача – използване на колан, телефон, неправилна лента, неправилно преминаване през кръгови движения, агресивно шофиране, неправилно престрояване. Всички тези нарушения попадат изцяло в компетентността на КАТ и могат да бъдат санкционирани на място или с фиш. Когато нарушението е сериозно, служителите могат да съставят акт и да започнат административно производство, което има последици за точки и санкции.
КАТ има право да задържи документи при определени условия – например ако книжката е фалшива, отнета или невалидна. Също така може да издава заповеди за принудителни мерки, когато има опасност водачът да създаде риск за себе си или другите. Това включва временно ограничаване на ползването на автомобила, задържане на свидетелството или други административни действия.
От всичко това става ясно, че КАТ е органът с най-широки и комплексни правомощия на пътя. Ако човек иска да разбере кой какви правомощия има на пътя в най-широк смисъл, логично е да започне именно от Пътна полиция, защото всички останали органи имат значително по-тесен обхват.
Гранична полиция: правомощия при движение близо до границата и контрол на пунктове
Гранична полиция е напълно отделна структура от КАТ и нейните функции нямат нищо общо със стандартния пътен контрол. Именно тук много шофьори се объркват и започва въпросът „кой какви правомощия има на пътя“, защото виждат униформа, патрулка и стоп-палка и очакват същите действия като при Пътна полиция. В действителност Гранична полиция работи по Закона за МВР и Закона за държавната граница, които определят нейния обхват много по-специфично. Контролът върху автомобили е само част от дейността ѝ и възниква при два вида ситуации – движение към или от ГКПП, както и патрулиране в зони с граничен режим.
Гранична полиция може да спира автомобили по пътищата само когато това е свързано пряко с охраната на държавната граница. Това включва трасетата, водещи към ГКПП, зони на засилен миграционен натиск или райони, в които се осъществяват специализирани акции. В тези случаи служителите имат право да поискат лична карта, документи за управление, документи за автомобила и документи на пътниците. Тъй като Гранична полиция работи с рискови ситуации, свързани с нелегално преминаване, превоз на забранени предмети или издирвани лица, тя може да извърши и проверка на багажното отделение или купето при наличие на основание. Именно това е голямото ѝ различие от КАТ – проверката не е за пътни нарушения, а за сигурност.
На самите гранични пунктове правомощията са разширени. Граничният полицай може да извършва пълна проверка на документите, автомобилните номера, съдържанието на багаж, както и сверяване в международни бази данни. Това е част от стандартния контрол за сигурност, а не от контрола на движението. Важно е да се подчертае, че Гранична полиция няма право да санкционира по Закона за движение по пътищата, няма право да налага глоби за превишена скорост и не може да съставя акт за нарушение, което не е свързано с границата. Точно тук най-често се задава въпросът кой какви правомощия има на пътя, защото много водачи очакват поведение като от КАТ, но се натъкват на напълно различни цели.
При засилен контрол Гранична полиция може да работи съвместно с други служби – КАТ, ДАНС или Митници. В такива случаи спирането на автомобил може да се извършва от различни органи едновременно, но правомощията остават ясно разпределени. Например граничният служител може да извърши проверка на пътниците, докато КАТ проверява техническото състояние или нарушенията по ЗДвП. Това е пример за реална ситуация, в която човек трябва да знае кой какви правомощия има на пътя, за да разбере защо няколко различни служби участват в една проверка и какво всяка от тях може да изиска.
Когато автомобил бъде спрян в граничен район, водачът е длъжен да представи документите си, но може да изиска служителят да се легитимира. Това право остава непроменено във всички случаи. При липса на основания граничният служител не може да извършва действия, които попадат извън неговата компетентност – например алкотест, техническа проверка или проверка за винетка. Точно това разграничение е част от голямата картина за това кой какви правомощия има на пътя, защото показва ясно, че контролът се извършва по различни правила в зависимост от ситуацията и от институцията, която стои отсреща.
Когато разглеждаме подробно кой какви правомощия има на пътя, е важно да стъпим и на основния нормативен документ, който определя поведението на водачите. Точно затова в анализа логично се вписва и подробният материал Правилник за движение по пътищата, който пояснява в детайли правилата, задълженията и отговорностите при движение, включително в ситуациите на проверки от различни служби.
Охранителна полиция: кога може да спира автомобили и какви проверки има право да извършва
Охранителна полиция е третият тип патрулираща структура, която шофьорите срещат по пътищата и която допълнително поражда въпроси кой какви правомощия има на пътя. За разлика от КАТ и Гранична полиция, ролята ѝ не е свързана с постоянен контрол на движението, а с поддържане на обществения ред, охрана на обекти, реакция на сигнали и патрулиране в населени места. Поради това правомощията ѝ върху автомобилите са по-ограничени, но при определени ситуации тя може да спира МПС и да извършва проверки, което често изненадва водачите, които не са наясно кой какви правомощия има на пътя в конкретна обстановка.
Охранителна полиция може да спира автомобили, когато има конкретно основание – например издирвано лице, съмнителен автомобил, получен сигнал за престъпление, необходимост от осигуряване на безопасност в определен периметър или провеждане на специализирано мероприятие. В тези случаи служителят има право да поиска лична карта, документи за управление на МПС и документи за собствеността на автомобила. Но правомощията ѝ остават по-тесни от тези на КАТ и затова е важно шофьорът да знае кой какви правомощия има на пътя, за да може да реагира спокойно и информирано.
Охранителна полиция няма право да извършва технически проверки като измерване на шум, проверка на гуми, изгорели газове или изправност на светлини, защото това попада изцяло в компетентността на Пътна полиция. Не може да изисква алкотест или тест за наркотични вещества, освен ако не участва в съвместна акция, водена от КАТ. Това разграничение е ключово, защото много водачи се стресират при среща с патрул, който не е КАТ, и не са сигурни кой какви правомощия има на пътя в тези ситуации. Законът е категоричен – Охранителна полиция може да проверява самоличност и документи, но не може да санкционира за типични пътни нарушения.
В определени случаи Охранителна полиция може да извърши проверка на багаж или купе, но само когато има достатъчно основание – например ако автомобилът съвпада с описание в сигнал за престъпление, ако се провежда акция срещу наркотрафик или ако се издирват опасни лица. В тези случаи функцията ѝ е свързана с обществената сигурност, а не с движението по пътищата. И точно тук най-често възниква въпросът кой какви правомощия има на пътя, защото шофьорът не знае дали процедурата е стандартна или е свързана с конкретен оперативен сигнал.
Когато Охранителна полиция участва в комбинирани проверки заедно с КАТ, правомощията се разделят – полицай от Охранителна полиция проверява самоличност или спазване на обществения ред, докато пътният полицай извършва проверките по ЗДвП. Това е ситуация, при която шофьорът трябва да е напълно наясно кой какви правомощия има на пътя, за да разбере кое действие на кой орган принадлежи и защо се извършва не от един, а от два различни екипа.
В крайна сметка работата на Охранителна полиция е важна, но строго ограничена. Тя не е орган за движение по пътищата, но има право да спира автомобили, когато е нужно за защита на обществения ред и сигурността. Това е част от голямата картина, която показва защо е толкова важно да се знае кой какви правомощия има на пътя, особено когато водачите срещат различни видове патрули в различни контексти.
БГ ТОЛ: актуални правомощия, разширен контрол и какво могат да изискват от шофьорите
БГ ТОЛ е структурата, която най-често създава объркване сред водачите и е една от най-честите причини да се задава въпросът кой какви правомощия има на пътя, защото външно екипите изглеждат като класически пътен контрол, но техният обхват е много по-тясно определен. Основната им задача е да следят за платени пътни такси – винетки, маршрутни карти и тол такси. Това означава, че БГ ТОЛ не контролира скорост, колани, алкохол, наркотици или техническо състояние на автомобила. Въпреки това през последните години правомощията им се разшириха, което прави още по-важно да се знае кой какви правомощия има на пътя и в кои ситуации точно БГ ТОЛ може да спре автомобил.
Екипите на БГ ТОЛ имат право да спират автомобили както самостоятелно, така и придружени от полицаи. Това обаче може да се прави само при проверки, свързани с платената пътна мрежа. При спиране могат да поискат доказателство за валидна винетка, маршрутна карта или коректно подадени тол декларации при тежкотоварния транспорт. Тук не бива да има съмнение кой какви правомощия има на пътя: БГ ТОЛ няма право да иска алкотест, няма право да проверява документи за самоличност, няма право да санкционира за превишена скорост и няма право да изисква техническа проверка. Всичко, което излиза извън темата за пътните такси, попада в контрола на КАТ.
Най-голямата промяна в последните години е, че БГ ТОЛ вече работи с по-строг контрол върху тежките автомобили, включително екологичен компонент в тол тарифите и автоматично засичане на нарушения чрез смесената система от стационарни и мобилни камери. На определени коридори камерите не просто засичат липса на тол декларация, но и проследяват средната скорост, което е сред новите елементи на контрола. Това поражда още повече въпроси кой какви правомощия има на пътя, защото камера, работеща за тол система, започва да участва в анализ на движение, но самите служители на БГ ТОЛ няма да санкционират за скорост – нарушението отива автоматично към пътните органи.
Друг важен елемент е въвеждането на 24-часовата винетка, която променя начина, по който шофьорите планират пътуването си. Поради това проверките за винетки са по-чести, а системата разчита главно на автоматично разпознаване на номера. Ако системата установи липса на валидна такса, мобилен екип може да спре автомобила за проверка. И тук става ключово да се знае кой какви правомощия има на пътя: служителят от БГ ТОЛ няма право да разширява проверката извън платената мрежа, нито да изисква нещо, което не е пряко свързано с тол системата.
При тежкотоварните автомобили контролът е още по-строг. БГ ТОЛ може да проверява бордови устройства, коректността на подадените километри, параметрите на автомобила и категорията му. Този тип проверки са технически и специфични, но отново се ограничават само до таксуването. Ако се открие проблем, санкцията е административна глоба, но не е свързана с точките на водача, нито с неговата книжка. Това е още едно доказателство защо е важно да се знае кой какви правомощия има на пътя – всеки орган контролира различна част от движението, а БГ ТОЛ не може да разглежда пътни нарушения в класическия им смисъл.
БГ ТОЛ често работи и съвместно с КАТ, особено при масови проверки или специални акции. В тези случаи БГ ТОЛ проверява само таксуването, докато КАТ има право да извърши всички останали проверки. Затова при комбиниран патрул най-точно се вижда кой какви правомощия има на пътя: едните питат за винетка, другите за алкохол, наркотици, книжка, колани или документация. Тази координация не бива да се бърка с разширяване на правомощията, а само със съчетаване на различните функции.
Когато се разглежда въпросът кой какви правомощия има на пътя, логично е да се обърне внимание и на реалните санкции при най-честите нарушения. Затова в анализа естествено се вписва материалът Ето каква е глобата без винетка, без гражданска отговорност, без преглед и при превишена скорост, който обобщава актуалните размери на глобите и как се прилагат според закона.
Специализирани акции: как се разпределят правомощията и кой какви правомощия има на пътя при общи проверки
Специализираните акции са най-объркващата част за шофьорите, защото това е моментът, в който на едно място може да виждаш КАТ, Охранителна полиция, Гранична полиция и БГ ТОЛ. Различните униформи, различните автомобили и различните начини на работа създават впечатление, че всички правят едно и също, но всъщност правомощията остават строго разграничени. Именно тук въпросът кой какви правомощия има на пътя става най-важен, защото всеки орган участва само в частта, за която законът му дава компетентност, а не в общ пътен контрол.
При комбинирани проверки, водещата роля обикновено е на КАТ. Това означава, че проверките по Закона за движение по пътищата – алкохол, наркотици, техническа неизправност, скорост, колани, документи за управление – се извършват от пътен полицай, а не от другите участващи служби. Дори когато Охранителна полиция присъства на място, тя не може да върши технически проверки, които по закон са запазени за КАТ. Това е една от причините въпросът кой какви правомощия има на пътя да е толкова съществен: различните служби стоят една до друга, но вършат напълно различни дейности.
Гранична полиция участва в общи акции само когато има риск от незаконна миграция, издирвани лица или подозрителни превози. Тя може да поиска документи за самоличност и да провери лица и багаж, ако има основание, но не може да санкционира за нарушения, свързани с движение по пътищата. Това означава, че ако шофьор бъде спрян за акция на КАТ и Гранична полиция, пътният полицай ще прави тестовете и ще изисква документите за автомобила, а граничният служител ще проверява само въпросите, свързани с неговата компетентност. Така още веднъж се вижда кой какви правомощия има на пътя, дори при една и съща проверка.
Охранителна полиция участва основно при операции, свързани с престъпност, издирвани лица, масови прояви или осигуряване на обществен ред. Тя може да спира автомобили в рамките на акция, но не може да мери скорост, не може да извършва тестове за алкохол и наркотици и не може да проверява технически неизправности – тези функции принадлежат само на КАТ. Нейната роля е да подпомага операцията, да осигурява безопасност и да реагира при рискови ситуации. Именно това разграничение е ключово, защото в смесени екипи шофьорът трябва да знае кой какви правомощия има на пътя, за да не се подведе от присъствието на различни униформи.
БГ ТОЛ участва в специализирани проверки по изключение и само когато има съмнение за масови нарушения, свързани с винетки или тол такси. Техният обхват остава тясно свързан с таксуването. Дори в съвместна операция БГ ТОЛ няма право да разширява проверката до алкохол, скорост или документи, които не са свързани с платената пътна мрежа. Това е поредната причина шофьорът да знае кой какви правомощия има на пътя: когато няколко служби стоят до колата му, само една от тях има право да изисква определени действия, а другите са там за различни задачи.
В рамките на специализираните операции правомощията не се смесват, а се подреждат. КАТ контролира движението и нарушенията по ЗДвП, Гранична полиция следи за сигурност и незаконни преминавания, Охранителна полиция следи за престъпност и обществения ред, а БГ ТОЛ за платената пътна мрежа. Всички работят в обща точка, но всяка структура изпълнява точно определена функция. Това е реалният отговор на въпроса кой какви правомощия има на пътя при специализирани акции – всеки орган има ясно очертана рамка и никой няма „универсални“ права извън нея.
Разграничение на ролите: кой какви правомощия има на пътя в реални ситуации?
Когато човек тръгне на път и попадне на проверка, най-често се обърква не от самите документи, а от това кой стои отсреща и на какво основание действа. Тук става ясно защо е важно да знаем кой какви правомощия има на пътя – не като суха теория, а като практично знание, което ни пази от грешни решения. КАТ – Пътна полиция е органът, който държи общия контрол по Закона за движение по пътищата, прави алкотест и тест за наркотици, проверява годността на водача и конструктивното състояние на автомобила, съставя актове, прилага принудителни мерки. Когато един екип на КАТ подаде сигнал за спиране, той разполага с правомощия да провери лична карта, свидетелство за управление, талоните на автомобила, застраховката и стикерите/електронните регистрации, които се изискват по закон. Именно тук ключовият въпрос „кой какви правомощия има на пътя“ придобива конкретика: този орган управлява трафика в национален мащаб и неговата компетентност покрива целия спектър от безопасност до санкция.
Специалният случай на БГ ТОЛ променя оптиката за „кой какви правомощия има на пътя“, защото тол контролът не е пътен контрол в класическия смисъл. Екипите на Националното тол управление проверяват единствено заплащането на пътните такси – винетки за автомобили до 3,5 тона и тол такси/декларации за тежкотоварния трафик. Камерите на системата сверяват регистрационния номер с базата данни и, ако не е открито валидно плащане, се стига до акт или компенсаторна такса. Това е рамката на правомощията им на терен: да установят платено ли е, да съпоставят данните за категорията на МПС, да документират нарушението. БГ ТОЛ не извършва алкотест, не проверява техническа неизправност, не повежда процедури, които принадлежат на КАТ. В реалността често виждаме съвместни действия – тогава на място присъства и полицейски екип, именно за да се спазва границата на „кой какви правомощия има на пътя“ и да не се смесват компетенции, когато възникнат въпроси извън темата за платената мрежа.
Гранична полиция също стои встрани от класическия пътен контрол и тук отново опираме до ключовата яснота кой какви правомощия има на пътя. Основната ѝ задача е защитата на държавната граница и проверката на лицата и превозните средства в зоните на ГКПП, по подходите към тях и в определени гранични райони. При такава проверка се гледат документи за самоличност, статут на преминаване, багаж, евентуални рискове за сигурността. Ако се установи нарушение, което е извън граничната компетентност – например поведение по Закона за движение по пътищата – се изисква съдействие от КАТ. Точно тук фразата „кой какви правомощия има на пътя“ ни пази от объркване: контролът за скорост и техническа годност не е работа на граничните служители, освен ако не участват в обща операция с други органи.
Охранителна полиция е третият образ, който шофьорът най-често среща в градовете. Патрулите ѝ пазят обществения ред, реагират на сигнали, осигуряват безопасност при инциденти и масови мероприятия. Когато спрат автомобил, причината обикновено е конкретен сигнал, издирване или ситуация, в която трябва да се провери самоличност и обстоятелства на място. В този сценарий „кой какви правомощия има на пътя“ означава следното: охранителните екипи могат да изискат документи за самоличност и да предприемат действия, продиктувани от оперативната ситуация, но ако се наложи пълен пътен контрол по правилата за движение, се извиква КАТ. Така се поддържа чиста граница на компетентност, за да не се стига до неправомерни изисквания към водачите и да се избегнат спорни актове.
Сценариите от ежедневието показват най-добре защо е важно да знаем кой какви правомощия има на пътя. Ако ви спрат край тол рамка и задават въпроси за валидност на винетка или тол декларация – това е в правомощията на БГ ТОЛ; ако започнат проверки за алкохол, застраховка „Гражданска отговорност“ или светлини, без полицейско присъствие, вече има несъответствие. Ако патрул на Охранителна полиция ви спре след подаден сигнал за пътно произшествие, ще ви поискат документи и ще обезопасят местопроизшествието; за измерване на алкохол и съставяне на акт по ЗДвП се очаква да пристигне екип на КАТ. Ако на подхода към граничен пункт ви проверят багаж и документи – това е логично в техния обхват; но за превишена скорост по вътрешен път думата имат пътните полицаи. Разликата не е формалност, а гаранция, че всяка проверка се прави по правилата, и че правата и задълженията на шофьора са ясни от първата минута.
Има и още една важна причина да държим в главата си „кой какви правомощия има на пътя“ – как да реагираме спокойно и уверено. Когато знаете защо точно ви проверяват, кой орган стои пред вас и какво има право да изисква, разговорът става по-кратък, документите се предават без напрежение, а спорните моменти се решават на място, без да ескалират. Ако се налага да се подпише протокол или акт, четете внимателно и при несъответствие отбелязвайте възраженията си. Ако някой ви поставя изискване, което не принадлежи към неговия обхват, спокойно попитайте на какво правно основание се иска това от вас – въпросът не е конфронтация, а част от вашето право да знаете кой какви правомощия има на пътя и как се прилагат те в конкретния случай. В повечето ситуации яснотата сваля градуса и пести време – на водача, на контролния екип и на всички останали участници в движението.
Когато разглеждаме кой какви правомощия има на пътя, винаги стои и въпросът какви ще бъдат санкциите при новите по-строги режими за алкохол. Именно затова в анализа логично се вписва материалът Нов закон за шофиране с алкохол 2025, който обяснява какви промени се очакват и как те ще се прилагат на пътя от контролните органи.
Заключение: защо е важно да знаем кой какви правомощия има на пътя
В крайна сметка най-големият проблем за шофьорите не е самата проверка, а несигурността какво следва, кой какво може да изисква и дали процедурата е законна. Именно затова въпросът кой какви правомощия има на пътя не е теоретичен, а изцяло практичен. Разликата между КАТ, Гранична полиция, Охранителна полиция и БГ ТОЛ е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед: едните контролират движението, другите контролират границата, трети пазят обществения ред, а четвъртите следят само и единствено за пътни такси. Когато това се разбере ясно, изчезва и притеснението при среща с патрул, защото шофьорът вече знае кой какви правомощия има на пътя и какво може да се очаква от конкретната униформа.
Това знание предпазва и от грешни реакции. Ако човек знае кой какви правомощия има на пътя, няма да спори с БГ ТОЛ за алкотест, няма да се съмнява защо Гранична полиция проверява багаж, няма да очаква от Охранителна полиция техническа проверка и няма да се стресне, когато КАТ изисква документи по ЗДвП. Правилното разбиране премахва съмненията, намалява напрежението и прави срещите с различните служби предвидими и спокойни.
Отделният въпрос е, че в една модерна пътна среда ясното разграничаване кой какви правомощия има на пътя защитава не само водачите, но и самите институции. Когато те работят в рамките на своята компетентност, проверките са по-чисти, актовете са по-трудни за оспорване, а шофьорите реагират по-спокойно. Така системата става по-ефективна, а движението – по-безопасно.
Най-важното е друго: всеки водач трябва да познава поне основите на това кой какви правомощия има на пътя, защото това знание е пряко свързано с неговите права. Когато знаеш кой може да спира, кой може да проверява, кой може да санкционира и кой няма тези правомощия, вече имаш контрол над ситуацията. А контролът в движение е сигурност – както за теб, така и за всички останали на пътя.
Източници и бързи връзки
Министерство на вътрешните работи – Официална информация за структура „Пътна полиция“
Официалната страница на МВР, която съдържа описание на функциите на отделните структури, включително Пътна полиция. Навигацията към раздела е стабилна и работи.
https://mvr.bg/opp
BGtoll.bg: „За нас – Национално тол управление“
Официална държавна информация за структурата, функциите и правомощията на БГ ТОЛ, включително контрол на пътните такси и дейността на електронната система за таксуване.
https://www.bgtoll.bg/za-nas/za-nas-2
BGtoll.bg: „Нормативна база на електронната система за събиране на такси“
Пълен списък на закони и наредби, които разписват правомощията на БГ ТОЛ, както и начина на работа на системата.
https://www.bgtoll.bg/za-nas/normativna-baza
Evinetka.bg: „Какви права имат ТОЛ полицаите?“
Журналистическа статия, която обобщава правомощията на ТОЛ инспекторите и дава ясни примери кога и как могат да спират автомобили.
https://evinetka.bg/novini/kakvi-prava-imat-tol-politsaite/
СБА: „Кой има право да ни спре с автомобила за проверка?“
Материал, който разглежда различните служби – КАТ, Гранична полиция, Охранителна полиция и ТОЛ – и тяхната компетентност при спиране и проверка на автомобили.
https://www.sba.bg/snews/view/1014
European Traffic Police Network (ROADPOL)
Официална организация на европейските пътни полиции, която описва правомощията и методите на контрол в отделните държави.
https://www.roadpol.eu
OECD – International Transport Forum: Traffic Enforcement Practices
Анализи как различните държави прилагат контрол на движението, включително роли на пътна полиция, гранични и тол служби.
https://www.itf-oecd.org
