Почти няма човек, който да е стигнал до покупка на кола със звездата и да не се е спънал в един и същ въпрос: да взема ли мерцедес бензин или да играя „на сигурно“ с дизел. В обявите се редуват C 220 CDI, E 270 CDI, ML 320 CDI, а до тях тихо присъстват E 320 бензин, C 180, C 230 компресор, по-рядко някой V6 или V8. Всеки познат има собствена „истина“ – един кълне дизелите заради дюзи, ДПФ и скъпи ремонти, друг се кълне, че бензинът без газ е безсмислен, трети пък твърди, че „старите мотори на Мерцедес са вечни, а новите са консуматив“.
Истината е малко по-сложна и много по-интересна. Мерцедес има няколко поколения легендарни бензинови мотори, които спокойно навиват по 300–400 хиляди километра без драма, стига да виждат масло навреме. От другата страна стоят големите дизели, които превърнаха модели като W124, W210 и първите E-класи CDI в символ на „такси, което не умира“. Между тях обаче има и цели серии, за които собственици и сервизи говорят с едно и също изречение: „карат добре, но не са онзи стар Мерцедес“.
Когато говорим за мерцедес бензин, често си представяме плавно, тихо ускорение, по-рафиниран звук, по-малко вибрации и понякога по-висок данък. При дизела картината е друга – огромен въртящ момент отдолу, по-нисък разход на гориво, но и риск от дюзи, турбо, ДПФ, ЕГР и всичко, което идва с модерните еконорми. Старите атмосферни дизели тип „ом-шестстотин-и-нещо“ живеят в съвсем друга вселена – те са по-бавни, но почти нечупливи, ако човек не ги мъчи.
Пазарът на стари Mercedes модели в България допълнително подгрява спора. В сайтовете за обяви масово излизат E-класи и C-класи с 2.2 CDI, 2.7 CDI, 3.0 CDI и OM651, докато бензиновите екземпляри с големи атмосферни мотори са осезаемо по-малко и често пазени от хора, които не са готови да ги дадат евтино. Много купувачи влизат с идея да търсят „икономичен дизел“, но след няколко разговора със сервизи и няколко истории за верига, дюзи и софтуер започват да гледат и бензинови варианти, особено ако автомобилът ще се кара предимно в града.
В тази статия ще подредим нещата по възможно най-ясния начин – по епохи. Ще минем през 90-те години със старите атмосферни редови мотори, през ранните CDI и големите V6/V8 бензини от началото на 2000-те, ще стигнем до периода след 2005 с турбо, филтри и повече електроника, след това ще видим какво се случва с поколенията след 2010, 2015 и 2020. Навсякъде ще говорим за конкретни двигатели, реална надеждност, разход, вървеж и типични проблеми, без митове, без маркетинг и без „една жена каза в сервиза“. Целта е проста – да знаеш какво стои под капака, когато избираш между бензинов и дизелов Mercedes, и да можеш да прецениш кой мотор е твоят, а не „на всички останали“.
Когато човек се оглежда за конкретен модел с M104 или OM606, е важно да не забравя по-голямата картина – пазара на Mercedes втора ръка у нас. Добра отправна точка е да се види какви поколения, шасита и двигатели са реално налични, кои са масовите модели по обявите и какво казват сервизите за цените на поддръжка и частите. В обобщен вид всичко това е събрано в материала за Мерцедес втора ръка в България, където са разгледани класическите модели, масовите C и E класи, джиповете, проблемните серии и реалните разходи за поддръжка в български условия.
90-те години: стари атмосферни легенди и „такси, което не умира“
В средата и края на 90-те Mercedes още живее в света на големите атмосферни мотори, тежката ламарина и сравнително проста електроника. По пътищата доминират W124 и W201 в началото на десетилетието, след това идват W202 C-класа, W210 E-класа, W140 S-класа, първите ML-и W163, а по-старите модели продължават да въртят таксиметрови километри. Това е времето, в което много хора свързват марката с усещането „качваш се, завърташ ключа и просто тръгваш“, без да мислиш за дюзи, DPF и софтуерни ъпдейти.
При бензиновите мотори гръбнакът в масовите модели е серията M111. Това са редови четирицилиндрови двигатели 1.8, 2.0, 2.2, 2.3, които се срещат в C 180, C 200, C 220, E 200, E 220 и куп други варианти. Звучат малко по-грубо от шестак, но са прости, с издръжлива верига и добра търпимост към газова уредба, ако монтажът е направен както трябва. В нормален режим спокойно изкарват стотици хиляди километри, без драматични ремонти, ако маслото се сменя навреме и не се пести от охлаждаща течност. Над тях стои M104 – редови шестцилиндров 2.8 и 3.2, който дава истински „мерцедески“ гладък ход и приличен вървеж. Този мотор се слага в по-сериозни версии на W124 и W210 и е любим на хора, които искат да усещат колата жива, без да влизат в територията на V8.
Дизеловата страна в 90-те е отделна религия. OM602, OM603, OM605 и най-вече OM606 са мотори, около които се въртят безброй истории за километри без ремонт. OM606, атмосферен или турбо, е редови шестцилиндров дизел, който в E 300 и E 300 Turbodiesel се превръща в символ на „танк“ – не особено бърз по днешните стандарти, но издържлив и способен да върти пробези, които при други марки звучат като фантастика. Тук няма DPF, няма пиезо дюзи, няма сложна електроника по двигателя. Има механична или проста електронна горивна помпа, обикновени дюзи, солиден блок и глави, които търпят и по-груба експлоатация. Много от тези мотори оцеляват дори с не най-доброто гориво и нередовна поддръжка, което допълнително изгражда легендата им.
Сравнението между мерцедес бензин и дизел от тази епоха е чисто и честно, защото и двата лагера са далеч от модерните екологични усложнения. Бензиновият M111 е по-тих, по-лек, по-подходящ за хора, които карат предимно в градски условия и не държат на рекорден пробег. На газ разходът му пада до нива, близки до дизел, а усещането остава по-рафинирано. Дизеловият OM60x е „оръдие“ за хора, които въртят много километри извън града, дърпат ремаркета, пътуват до чужбина и не искат да мислят дали някой филтър ще се запуши заради задръстванията. Той тежи повече, ускорява по-бавно, но се отплаща с разход и дълъг живот, който оправдава всяка допълнителна смяна на масло.
Разбира се, и тук няма съвършенство. При бензиновите редови шестцилиндрови мотори от 90-те може да има истории за гарнитури на глава и дребни течове, а при дизелите – за свещи, които се вадят трудно, корозирали тръбички на горивото или уморени помпи след десетилетия работа. В по-старите шасита към картинката се добавя ръждата по W202 и ранните W210, както и проблемите с изолацията на кабелите при някои мотори. Въпреки това, ако човек гледа внимателно екземпляра и има доверен сервиз, тези недостатъци не заличават основното – в 90-те Mercedes още прави двигатели, които спокойно могат да преживеят две или три смени на собственик.
Ако днес някой търси автомобил от тази епоха, изборът между мерцедес бензин и дизел се свежда до реалната употреба. За градски пробези, умерени километри и възможност за газова уредба един C или E-клас с M111 е чудесен компромис между разход, цена на поддръжка и надеждност. За човек, който иска да има „вечна“ кола за дълги пътувания, старото E 300 с OM606 или друг от големите атмосферни дизели остава една от най-смислените опции, стига шасито да не е победено от ръждата преди мотора.
Период 2000–2005: първите CDI и златната епоха на V6 и V8 бензин
В началото на новия век гамата на Mercedes постепенно се сменя. По улиците вече има много W203 C-класа, W211 E-класа, обновени W210, първите W220 S-класа, W163 ML, появяват се и първите компактни A и B-класа. Това е моментът, в който спорът „мерцедес бензин срещу дизел“ започва да става по-сериозен, защото дизеловите мотори вече не са само бавни атмосферни „камиони“, а се появява надписът CDI и ускорението става съвсем друго.
При бензина ключова роля поемат V6 и V8 моторите от сериите M112 и M113. M112 в различни обеми 2.4, 2.6, 2.8, 3.2 се среща масово в C 240, C 320, E 240, E 320, ML 320, някои CLK и дори в по-скромни версии на S-класа. Звукът е плътен, работата – гладка, а вървежът е достатъчен за нормално динамично каране, дори с по-тежки каросерии. Тези двигатели имат репутация на едни от най-здравите бензинови серии на марката – харесват чисто масло и нормално гориво, но не се плашат от големи пробези и за много собственици са символ на „истински“ мерцедес бензин без излишна драматургия. Над тях стои M113 – V8, който дава друго измерение на ускорението, особено в E 430, E 500, S-класа и AMG версиите. Това вече не е масов избор за България заради разхода и данъците, но като конструкция моторът е почти учебник по надеждност за голям бензинов осмак.
Паралелно с това Mercedes не убива напълно старите редови четирицилиндрови бензинови мотори, а ги развива с компресор. М111 в Kompressor вариант се появява в C 180, C 200, SLK и дава усещане за по-съвременна динамика при приемлив разход. Тези мотори са интересни за хора, които искат по-живо поведение от малък мерцедес бензин, но не са готови да поддържат V6. При добра поддръжка и нормално каране компресорната система не е задължително „страшен звяр“, въпреки че явно износени екземпляри могат да добавят разходи при ремонт.
Дизеловият лагер в периода 2000–2005 е доминиран от първите поколения Common Rail CDI – OM611, OM612, OM613. 2.2 CDI слага основата на „икономична“ C и E-класа, 2.7 CDI дава повече въртящ момент, а 3.2 CDI шестакът вече върви така, че много хора забравят, че карат дизел. При тези мотори разходът пада осезаемо спрямо старите атмосферни редови дизели, а ускорението става съвсем друго, особено при E-класа и ML. За много таксиметрови шофьори това е златен компромис – мотор, който харчи разумно, върви добре и при правилна поддръжка спокойно минава стотици хиляди километри, без да се разпадне.
Сравнението в тази епоха вече не е между „бавен, но вечен дизел“ и „по-бърз бензин“, а между два сравнително модерни лагера. В6 и V8 бензините M112 и M113 дават страхотно усещане за плавност и мощ, особено на дълъг път и при изпреварване, но плащат с по-висок разход и местни данъци. CDI моторите от първо поколение пък дават достатъчно вървеж, особено в шестцилиндровите версии, и разход, който при голям автомобил изглежда почти нереален, ако човек идва от стар бензин без газ. При градско каране обаче дизелите започват да показват своята странична цена – чувствителност към къси разстояния, по-скъпи дюзи и турбо, по-висока цена на потенциалните ремонти.
За купувач днес, който гледа автомобил от тази епоха, изборът е силно свързан с бюджета за поддръжка и начина на каране. Ако основният акцент е комфорт и спокойствие, а годишният пробег не е огромен, един E-клас или C-клас с M112 е почти идеалният баланс между цена, надеждност и удоволствие зад волана. Ако човек върти много километри по магистрали и шосета и може да си позволи навременна сервизна грижа, добре гледан CDI от OM611/612/613 може да даде икономия и пробег, които все още са впечатляващи за кола на тази възраст.
Когато става дума за избор на двигател, много хора гледат не само седаните и комбита, а мислят направо за висок автомобил с 4×4, който да тегли ремарке, да ходи до планината и да остава комфортен за всеки ден. При джиповете на марката разликата между по-старите атмосферни дизели, модерните CDI и големите бензинови V6/V8 се усеща още по-силно, затова е полезно да видиш конкретни примери за модели, мотори и типични проблеми в материала за Мерцедес джип втора ръка, където са събрани най-популярните G, ML, GL, GLE и GLK модели и е описано кой двигател е по-подходящ за офроуд, кой за магистрала и кой за смесено каране в български условия.
Период 2005–2010: турбо, повече екология и първите големи компромиси
Между 2005 и 2010 Mercedes вече не е онзи „стар“ Мерцедес от 90-те. Нормите за вредни емисии се затягат, клиентите искат повече мощност при по-нисък разход, а това неминуемо води до по-сложни двигатели, повече електроника и първите масово разпространени филтри за твърди частици. Спорът „мерцедес бензин срещу дизел“ започва да звучи по-различно, защото и двата лагера имат своите нови капани.
При бензина в масовите модели на сцената излизат M272 и M273. Това са модерни V6 и V8 мотори с променливи геометрии, по-добър пълнеж, по-висока мощност и по-приятен вървеж спрямо старите M112/M113. В реално каране един E-клас или C-клас с такъв V6 се усеща по-лек, по-отзивчив и по-съвременен. За хората, които търсят мерцедес бензин с добър вървеж и не искат да се занимават с газ, това изглежда като идеалната комбинация. Проблемът е, че с новите технологии идват и новите болежки – най-известната тема са балансиращите валове и шестерни при част от тези мотори, които могат да превърнат иначе здрав двигател в скъп ремонт, ако собственикът няма късмет или ако колата е поддържана „на косъм“.
В по-малките модели продължава развитието на компресорните четирицилиндрови мотори. M271 Kompressor заема мястото на стария M111 в C-класа, SLK и други компактни варианти. Дава достатъчно динамика, приличен разход и усещане за „малък, но жив“ мерцедес бензин. За съжаление тук на масата идват и теми като разтегнати вериги, чувствителност към маслен режим и по-голяма зависимост от това как предишните собственици са обслужвали колата. При добре гледан екземпляр моторът може да служи вярно, но при пренебрегнати смени на масло и евтин сервиз рискът от сериозни ремонти нараства.
Дизеловата страна в този период вече е доминирана от модерни CDI мотори – OM646 и особено V6 дизела OM642. 2.2 CDI остава основна работа в C и E-класа, докато 3.0 V6 CDI дава на по-големите модели като E-класа, ML, GL и S-класа усещане за мощност, която допреди няколко години се свързваше само с бензинови V8. Разходът на гориво при тези двигатели е впечатляващ за теглото на автомобилите, а въртящият момент прави дългите пътувания и изпреварванията лесни и спокойни. Паралелно с това обаче се появяват добре познатите „пакетни“ проблеми – вихрови клапи, EGR, DPF, маслоохладители, по-скъпи дюзи и турбокомпресори.
За купувач днес, който гледа кола от периода 2005–2010, дилемата е по-остра от всякога. От една страна, един бензинов V6 M272 дава страхотен комфорт и вървеж, но изисква внимателна проверка за известните проблеми и добра сервизна история. От друга страна, един E 320 CDI или ML 320 CDI с OM642 може да предложи комбинация от разход и ускорение, която е трудно да бъде победена, но идва с риск от скъпи ремонти по периферията на двигателя. Вече не е достатъчно просто да „харесаш мотора“ – трябва да знаеш точния му код, типичните му болежки и какво е правено по него през годините.
Период 2010–2015: downsizing, малки турбо бензини и ерата на OM651
След 2010 тенденциите при двигателите в Mercedes се изострят. Екологичните норми стават още по-сурови, клиентите искат по-нисък разход и данъци, а производителите са принудени да влизат в територията на по-малки работни обеми с турбо. В този контекст въпросът „мерцедес бензин или дизел“ вече не е само емоционален, а и изцяло прагматичен – кой мотор издържа на новия режим на каране, кой е най-малко капризен към градско шофиране и кратки разстояния, и кой не превръща всяка визита в сервиза в лотария.
При бензина се появяват сериите M270 и M274 – четирицилиндрови турбо мотори, които се монтират масово в C-класа, E-класа, A-класа, B-класа, GLA и други. Те са по-леки, по-ефективни, с директно впръскване и сериозен въртящ момент за обема си. В реално шофиране това е новото лице на мерцедес бензин – колата ускорява уверено, разходът е приличен, а усещането зад волана е доста по-модерно от това на старите атмосферни мотори. Минусът е, че структурата е по-сложна: високонапорни помпи, директно впръскване, по-чувствителни турбини, склонност към нагар по всмукателите при някои екземпляри и по-високи изисквания към качеството на маслото и горивото.
В този период дизеловият лагер почти изцяло се върти около OM651 – четирицилиндровият 2.1/2.2 CDI, който влиза в C 200/220 CDI, E 200/220/250 CDI, GLK, по-късно GLC, както и в Sprinter и Vito. Това е моторът, който в практиката се превръща в „лицето“ на съвременния мерцедес дизел. Реалният разход е нисък за теглото на колите, въртящият момент е повече от достатъчен, а по магистрала автомобилите с този двигател се движат уверено и без напрежение. Именно затова той се среща толкова често и на практика доминира пазара на употребявани дизелови Mercedes от това десетилетие.
С масовостта обаче идват и проблемите. OM651 е в центъра на дизеловия скандал, има серии с проблемни дюзи, случаи с вериги, сензори и различни софтуерни интервенции. При автомобили, които са карани предимно градско и са виждали основно къси разстояния, DPF и EGR системите страдат и често се стига до намеси, които не са точно по учебник. Това означава, че човек, който търси дизелов Mercedes от този период, трябва да гледа колата не само като марка и модел, а като конкретна бройка с конкретна история – сервизни документи, реален пробег, поведение при студен старт и начин, по който работи под товар.
За потенциалния собственик в България изборът в тази епоха е особено деликатен. Ако говорим за смесено или градско каране, приличен годишен пробег и желание да се избегнат тежките ремонти по дюзи и DPF, един добре поддържан мерцедес бензин с M270/M274 често се оказва по-смислен, въпреки по-високия разход на хартия. За човек, който живее на магистрала, пътува постоянно и държи на максимално нисък разход, OM651 остава много силен кандидат, стига конкретната кола да е минала през ръцете на хора, които знаят какво правят. В този период вече няма „вечни“ мотори – има двигатели, които търпят правилна поддръжка и такива, които наказват компромисите.
Период 2015–2020: новите OM654/OM656 и модерните бензини
След 2015 картината при Mercedes става още по-сложна. Euro 6 притиска всички производители, градовете в Западна Европа започват да въвеждат ограничения за по-стари дизели, а клиентите вече очакват от една E-класа да харчи като малка кола и да върви като старо AMG. В този контекст спорът „мерцедес бензин или дизел“ се променя – дизелът все още е силен, но вече не е безспорният избор за много километри, а бензинът става все по-интелигентен, но и по-натоварен с техника.
При дизела ключовата роля преминава към новото семейство OM654 и OM656. OM654 е двулитровият четирицилиндров мотор, който замества OM651 в голяма част от гамата. Той е по-лек, по-ефективен, с по-тиха работа и по-добра комбинация между разход и динамика. В реално каране един C или E-клас с OM654 се усеща по-фин и по-модерен от старите 2.2 CDI, като същевременно може да държи много нисък разход на магистрала. OM656 е редови шестцилиндров дизел, който връща класическата архитектура на големите мотори при Mercedes – плавен ход, масивен въртящ момент и усещане, че колата има излишък от сила във всеки момент. Тези двигатели са все още сравнително млади на пазара на употребявани автомобили, но по конструкция са създадени да посрещнат новите екоизисквания и да заменят по-старите V6 дизели.
От страната на бензина влизат в игра модерни четирицилиндрови и шестцилиндрови мотори с турбо и често с леки хибридни системи. Обновените 2.0 турбо двигатели в C, E, GLC и GLE дават мощност, която допреди години беше територия на големи атмосфери, но с разход, който може да се държи в разумни граници при нормално каране. В много от тези модели се появява и 48-волтова система с „микро хибрид“, която подпомага потеглянето и изглажда работата на старт/стоп системата. Това е новото лице на мерцедес бензин – висока мощност, плавно поведение, добра съвместимост с автоматични скоростни кутии с много предавки, но и реална зависимост от качествено масло, гориво и навременни сервизни интервали.
За човек, който днес гледа автомобил Mercedes от периода 2015–2020, изборът вече е на друго ниво. Дизеловите мотори OM654 и OM656 предлагат невероятен баланс между разход и вървеж, но са натъпкани с технологии – сложни системи за обработка на отработените газове, AdBlue, DPF, множество сензори и софтуер, които изискват отговорно отношение и сервиз, който знае точно какво прави. Бензиновите турбо мотори от тази епоха са по-приятни за градско каране, по-тихи и по-малко проблемни при кратки разстояния, но не прощават евтини масла и „отложени“ обслужвания. Вече не става дума за това кой мотор „е по-здрав по принцип“, а кой конкретен автомобил има ясно проследима история и кой тип двигател пасва на реалния начин на каране.
При по-новите SUV модели, особено при GLE, изборът между мощен бензинов V6/V8 и модерен дизел с OM642, OM651 или OM656 става още по-важен, защото тежкото купе и 4Matic трансмисията изострят разликите в разход, вървеж и поддръжка; ако искаш да видиш кои поколения, двигатели и модификации са най-смислени като покупка на българския пазар, подробен профил на модела ще намериш в статията за Мерцедес-Бенц GLE класа, където са разгледани реалният разход, типичните проблеми по окачване и задвижване и кои двигателни комбинации са най-удачни за дълги пътувания и ежедневно каране.
След 2020 година: хибриди, plug-in и променящата се роля на дизела
След 2020 дизелът постепенно губи позициите си в леките автомобили, особено в по-малките сегменти. Натискът от екологичните норми, градските ограничения и политиката на много държави срещу старите дизели пренасочва Mercedes към бензинови и хибридни решения. Появяват се все повече модели с плъг-ин хибридни версии, където бензинов или дизелов мотор работи заедно с електрически, а голяма част от градските километри могат да се изминат само на ток.
При бензина плъг-ин хибридите превръщат една E или C-класа в кола, която в ежедневието може да се кара като електромобил, а при дълъг път да разчита на класически двигател с вътрешно горене. Разходът на хартия изглежда почти нереален, но в реалния живот зависи изцяло от това дали шофьорът зарежда редовно батерията и какъв процент от пробега минава на ток. Двигателят сам по себе си вече не е единствената важна част от уравнението – батерията, системата за управление и зарядната инфраструктура стават също толкова значими.
Дизелът остава силен при големите SUV модели, комбита и бусове, както и в държави, където ограниченията са по-слаби. OM654 и OM656 продължават да се използват, но все по-често в комбинация с хибридни системи, които компенсират ограниченията в градска среда и подобряват общия разход и емисии. В същото време чисто електрическата серия EQ показва ясно накъде се движи марката – към свят, в който споровете „бензин срещу дизел“ постепенно ще се заменят от „достатъчен ли ми е токът“ и „къде да зареждам“.
За българския шофьор, който купува употребяван Mercedes след 2020, реалността е по-проста: на вторичния пазар тепърва започват да излизат по-нови хибриди и модерни дизели, а цената им все още е висока. В масовия сегмент дълго време ще се върти изборът около добре познатите по-стари поколения – от атмосферните легенди през CDI в началото на 2000-те до OM651 и първите M270/M274. Именно затова е важно да се знае кои от тези мотори са доказали, че издържат, и кои изискват повече компромиси.
Обобщение по двигатели: най-здрав, най-балансиран и най-икономичен
Когато човек се опита да извади „класация“ на моторите на Mercedes, неизбежно стъпва върху реални километри, сервизен опит и собственици, а не върху официални рекламни брошури. Във всяка епоха има по един или два двигателя, за които повечето хора са съгласни, че са истински „удар в десетката“.
При бензиновите мотори най-често като символ на здравина и баланс се споменават M111 и M112. M111 е четирицилиндровият работен кон от 90-те – не е най-тихият и не е най-бързият, но е прост, предвидим и много търпелив към газови уредби и български реалности. M112, от своя страна, е V6 моторът, който за много хора е „златната среда“ – гладка работа, достатъчен вървеж за E-класа и C-класа, разумен разход за обема и конструкция, която позволява пробези от стотици хиляди километри без драматични ремонти, ако обслужването е навреме. В реалния живот мерцедес бензин с M112 в W210, W211, W203 или ML често се оказва най-приятният компромис между удоволствие и цена на поддръжка.
При дизелите легендата OM606 е трудно да бъде свалена от трона, ако говорим за „старомодна“ здравина. Атмосферен или турбо, той е моторът, който превръща W124 и W210 в „таксита, които не умират“, и до днес е търсен от фенове и за конверсии, и за офроуд проекти. В модерните години ролята на масовия играч идва при OM651 – не толкова „вечен“ като конструкция, но изключително разпространен, с много добър баланс между разход и динамика, стига конкретната бройка да е поддържана правилно. Ако човек търси дизел, който да е достатъчно модерен и икономичен, без да е напълно непознат за сервизите, добре гледан OM651 в C или E-класа е логичен избор.
По отношение на „най-добре балансиран“ мотор трябва да се гледа комбинацията двигател + шаси. В реалния живот E-класа с M112 или M272, C-класа с M112 или M271 Kompressor, както и E/C-класа с OM646/OM651 са комбинации, които дават усещане, че колата е създадена точно за този мотор. Няма чувство, че двигателят се мъчи, няма драматична разлика между заводските данни и реалния разход, а поведението на пътя е естествено и предвидимо.
Когато говорим за икономия, дизелът естествено печели в чисти литри на 100 км. Един добре поддържан OM651 или OM654 в C или E-класа може да държи разход, който за теглото на колата е впечатляващ, особено на дълъг път. В същото време обаче, ако автомобилът ще се кара основно в града, с къси разстояния и чести студени стартове, модерните дизели плащат цената през DPF, EGR и по-сложната периферия. В такава ситуация мерцедес бензин с умерен обем и добра газова система често се оказва по-изгоден в дългосрочен план – по-висок разход, но по-малък риск от тежки ремонти заради градския режим.
Накрая най-важното е изборът да не се прави по митове, а по реален сценарий на каране. Ако човек търси кола за 10–15 хиляди километра годишно, основно град и околовръстно, добре поддържан бензин с доказана история е по-спокоен вариант. Ако пробегът е 30–40 хиляди километра годишно по магистрала, дизелът все още има сериозни аргументи, стига конкретният двигател да е от сериите с ясна репутация и колата да не е „изморена“ от няколко живота преди това. В спора „мерцедес бензин срещу дизел“ няма универсален победител – има правилен мотор за конкретния шофьор, път и джоб.
Когато човек стигне до избора на двигател и поколение, често логично стига и до въпроса дали изобщо има смисъл да влиза в света на големите лимузини или да остане при по-нормална C или E-класа; ако искаш да видиш по-подробно как се променя S-класата от „танка“ W140 през проблемния W220 и по-зрелия W221, чак до хибридните W222 и W223, с конкретни мотори, типични проблеми и ориентири за поддръжка, най-добре е да минеш през материала за Мерцедес Бенц S-класа – модели и проблеми, където S-класата е разгледана поколение по поколение с ясно казано кои версии са легенда, кои са чиста болка и за кого реално има смисъл подобна покупка.
Съвети при избор на Mercedes бензин или дизел
Когато стигнеш до реалната покупка, цялата история с кодове на мотори и поколения има смисъл само ако я свържеш с начина си на каране. Ако колата ще върти основно градски километри, с кратки разстояния, задръствания и редки дълги пътувания, разумният избор често е мерцедес бензин с доказано здрав мотор и ясна сервизна история. По-високият разход може да се компенсира с газова уредба, но по-важното е, че така избягваш рисковете около DPF, EGR и запушени системи заради недоизпускани регенерации в града.
Ако живееш „на магистрала“ и годишният пробег е 30–40 хиляди километра, дизелът все още има много аргументи. Добре поддържан OM646, OM651, OM654 или голям шестцилиндров OM656 може да държи разход, който прави всяко дълго пътуване логично и като пари, и като време. Важното е да гледаш не само мотора „по каталог“, а конкретната бройка – студен старт, шумове, пушек, поведение на скоростна кутия, документи за обслужване и това дали колата е карана предимно дълго или е била „градско мъченица“.
Оттам нататък изборът е въпрос и на характер. Някои хора просто искат тих, плавен, лек за каране мерцедес бензин, който да не ги кара да слушат турбо и да броят всеки литър. Други си представят Мармарис, Германия или Австрия и знаят, че ще правят по 1000 километра на един дъх – за тях силен и икономичен дизел остава логичното решение. Най-смисленият подход е да започнеш от себе си, после да избереш епохата и двигателя, които пасват, и чак накрая да гледаш цвета, джантите и екстрите. Така шансът да вземеш Mercedes, който да те радва дълго, а не да ти „изяде парите“, става много по-голям.
Източници и полезни връзки
Mercedes-Benz M111 engine – базовият бензинов мотор от 90-те
Подробна статия за редовия четирицилиндров M111 – обем, мощност, конструкция, типични особености и известни проблеми (гарнитура на глава, изолация на инсталацията). Добра база за разбиране защо този мотор се смята за „работен кон“ в C- и E-класа от 90-те и защо често се препоръчва за газови уредби.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_M111_engine
M111 и M112 – съвети от собственици в MBClub UK
Форумна тема с реални мнения за надеждността на M111 и M112 – описани са типични пробези 200–300 хил. мили, какво обикновено се разваля (MAF, датчик колянов вал), както и кои варианти на компресорния мотор са по-капризни. Полезно четиво за усещането „как стареят“ тези бензинови двигатели.
https://forums.mbclub.co.uk/threads/m111-and-m112-advice-c-and-clk-1997-1999.173845/
M112 engine review – PeachParts Mercedes-Benz Forum
Детайлен преглед на M112 от гледна точка на ентусиаст и механик – разглежда конструкцията, триваловата глава, ролковите повдигачи и общата философия на мотора. Авторът го нарича „engineering masterpiece“ и обяснява защо M112 се смята за един от най-сполучливите V6 двигатели на Mercedes като баланс между производителност и издръжливост.
https://www.peachparts.com/shopforum/featured-cars/1582-m112-engine-review.html
5 Most Reliable Mercedes-Benz Engines Ever (+3 to Avoid) – Cartriple
Статия, която подрежда по надеждност най-успешните мотори на марката и обяснява защо M113 V8 често се смята за абсолютен номер едно. Има добър обзор по поколения – кои бензинови и дизелови двигатели са „вечни“, кои са компромисни и кои серии (M272/M273, някои V12) е по-добре да се избягват при покупка втора ръка.
https://cartriple.com/most-reliable-mercedes-engines-and-which-to-avoid/
Mercedes-Benz OM606 engine – технически профил на легендарния дизел
Енциклопедична страница за OM606 – редови шестцилиндров 3.0 дизел, който се смята за един от най-здравите мотори на Mercedes. Описани са конструкцията (чугунен блок, алуминиева глава, DOHC 4 клапана), индиректното впръскване, мощностите по версии и в кои модели е монтиран (W124, W210, W140, W463).
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_OM606_engine
The Mercedes OM606 Turbodiesel – Expedition Motor Company
Специализирана статия, посветена само на OM606, със силен фокус върху реалната му издръжливост и употреба в проекти (офроуд, конверсии). Авторите обясняват защо моторът е толкова търсен – здрав вътрешен хардуер, чугунен блок, добър потенциал за тунинг и типични пробези от стотици хиляди километри без основен ремонт.
https://www.expeditionmotorcompany.com/blog/the-mercedes-om606-turbodiesel/
Mercedes M270/M274 1.6/2.0L – Motorreviewer
Много подробен анализ на модерните турбо бензинови мотори M270/M274 – конструкция, директно впръскване, типични мощности, както и най-честите проблеми (нагар по всмукателите, чувствителност към масло, напрежение върху веригата). Подходящ източник за периода след 2010, когато „малките“ турбо бензини стават основни в C, E, A, B и GLA/GLC.
https://www.motorreviewer.com/engine.php?engine_id=176
Mercedes-Benz M270/M274 engine – общ технически преглед
Енциклопедична статия с „сухите“ данни за M270/M274 – години на производство, обем, мощности, въртящ момент, тип турбо и инжекцион, както и информация за това в кои модели се използват. Добре допълва по-техническата картина за downsizing епохата при бензиновите двигатели.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_M270/M274_engine
The new four-cylinder gasoline engines from Mercedes-Benz – MTZ (PDF)
Техническа публикация за новото семейство четирицилиндрови бензинови мотори (M270/M274), с много детайли за директното впръскване, конструкцията на блока и главата, целите по CO₂ и шума. Полезно е, ако искаш да задълбочиш в инженерната страна на „новите“ мерцедес бензин двигатели след 2011 г.
https://www.herzog-intertec.de/downloads/en_EN/MTZ-the-new-four-cylinder-gasoline_en-EN.pdf
The future of the diesel engine – OM654 (Mercedes-Benz Group)
Официален материал на Mercedes за OM654 – новото алуминиево 2.0 дизелово семейство, което заменя OM651. Описани са основните цели: по-ниско тегло, по-малък разход, по-добро ниво на шум и вибрации и съответствие с по-строги емисионни стандарти. Това е основната референция за „новото поколение“ дизели след 2016 г.
https://group.mercedes-benz.com/innovation/diesel/new-diesel-engine-om-654.html
Mercedes-Benz OM654 engine – енциклопедичен профил
Подробна страница за OM654 с конкретни данни за обемите, мощностите, въртящите моменти, използваните турбокомпресори и моделите, в които моторът се монтира (C, E, GLE, Vito, Sprinter и др.). Добра база за всичко, което се отнася до най-новите четирицилиндрови дизели на марката.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_OM654_engine
Mercedes-Benz OM656 engine – новият редови шестцилиндров дизел
Описание на OM656 – алуминиев редови шестцилиндров дизел за S-класа и по-големите модели, който наследява OM642. Статията дава технически данни (мощност, въртящ момент, конструкция, турбо системи) и показва накъде се развиват големите дизели на Mercedes в премиум сегмента след 2017 г.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_OM656_engine
Mercedes OM651 diesel engine: common problems & reliability – Speedme
Аналитичен материал за OM651, в който са събрани най-честите проблеми: разтегната верига, течове, водна помпа, дюзи, DPF/EGR, както и типични пробези, при които се проявяват. Много полезен за реалистичен поглед към най-масовия модерен дизел на марката в периода 2010–2020.
https://speedme.ru/en/posts/id16717-mercedes-om651-diesel-engine-common-problems-reliability
