Над 3,15 млн. нарушения са отчетени по пътищата в България през 2025 г., което означава средно по около 8630 санкции дневно. По приблизителни сметки, ако бъдат събрани очакваните глоби, сумата би достигнала близо 300 млн. лв., или около 153 млн. евро за цялата година. Това прави по около 420 000 евро на ден.
Най-голям дял от нарушенията отново идва от контрола на скоростта. По данните са издадени 1 430 169 електронни фиша за превишена скорост, което е близо половината от всички санкции за годината. Отделно са отчетени 1198 електронни фиша за средна скорост, 1426 фиша за технически преглед, 1 433 526 глоби с фиш, 276 150 акта за установени нарушения и 8552 електронни фиша по Кодекса за застраховането за липса на задължителна „Гражданска отговорност“, установена с автоматизирани системи.
Сравнението с 2024 г. също показва много висок обем на наказанията. Тогава общият им брой е бил 2 917 993, или средно по 7973 на ден. Паричната стойност на наложените санкции за същия период е изчислена на 237 057 181 лв., което се равнява на около 647 697 лв. дневно.
През есента на 2025 г. влязоха в сила мащабни промени в Закона за движение по пътищата. Част от глобите бяха увеличени двойно и тройно, а наред с това беше въведен и контролът чрез средна скорост. Законът въведе и понятието „системен нарушител“, при което водач с три електронни фиша за превишена скорост в рамките на една година плаща втората санкция в двоен размер, а третата – в троен.
Въпреки новите механизми за контрол, при средната скорост ефектът засега изглежда ограничен. За периода от 7 септември до 31 декември 2025 г. са издадени едва 1198 електронни фиша, което прави средно по около 14 на ден. На този фон обичайният контрол на скоростта чрез камери остава основният източник на санкции, като по него се падат средно близо 4000 нарушения дневно.
Отделните категории нарушения също очертават сериозна картина. За алкохол са отчетени 3105 случая на управление с концентрация от 0,5 до 0,8 промила, 2208 случая от 0,8 до 1,2 промила и 4278 случая над 1,2 промила. Още 911 водачи са отказали проверка с техническо средство. При наркотичните вещества са установени 3058 водачи, а 1437 са отказали тест. Без книжка са засечени 8129 неправоспособни шофьори, а 3221 са управлявали в срок на лишаване или без нужната категория.
Темата предизвика и нов спор за начина, по който се използват средствата от наложените санкции. Според позиция на Института за пътна безопасност, във Фонд „Безопасност на движението по пътищата“ за последните три години са постъпили значителни суми, но липсва достатъчно видим резултат по отношение на реалното подобряване на опасните участъци и пътната инфраструктура.
От института настояват за по-ясни правила при разходването на парите, за отделяне на по-голям дял за инфраструктурни мерки и за по-силен обществен контрол върху фонда. Сред предложенията са задължителен минимум от годишните приходи да се насочва към пътна безопасност, ограничаване на покупките на автомобили със средства от фонда и участие на неправителствения сектор в наблюдението на разходите.
На този фон остава и големият въпрос дали ръстът на санкциите действително води до по-безопасни пътища. Данните показват, че държавата наказва все повече, но общественото усещане е, че реалното подобрение в безопасността все още не отговаря на събраните суми и на мащаба на контрола.
