Мерцедес Бенц S-класа е колата, с която влизаш в друга вселена – не просто „по-голям Mercedes“, а лимузината, около която се върти цялата марка. Всичко най-важно като технологии, комфорт, безопасност и двигатели първо минава през S-класата и чак после се появява в E и C. Затова и на пазара втора ръка има две крайности – хора, които мечтаят за Mercedes S-класа „за 10–15 хиляди евро и да се повозя като човек“, и други, които са минали по този път и знаят колко бързо една евтина S-класа може да се превърне в най-скъпата кола, която някога са притежавали.

От „танка“ W140 с дебелите стъкла и двутонното присъствие, през W220 с проблемната ръжда и Airmatic, W221 с по-сериозните дизели и модерни V8, W222 с огромните екрани и по-кротки мотори, до последните хибридни W223 – всяко поколение Мерцедес Бенц S-класа има свой характер, свои типични мотори, свои силни и слаби места. На снимка всички изглеждат като „щастие на колела“, но в сервиза истината е друга – има поколения и конкретни комбинации мотор/купа, които се славят като железни, и такива, които дори майсторите не искат да виждат често.

Точно заради това няма смисъл да говорим общо за „S-класа е топ кола“ или „S-класа е гробница“. В тази статия ще минем поколение по поколение – от W140 до W223 – и за всяко ще кажем конкретно: кои двигатели и версии си заслужават да се търсят, кои са компромис, които е по-добре да се заобикалят, какви са типичните проблеми и какво те чака като разход за поддръжка. Целта е проста – ако тръгнеш да гледаш Мерцедес Бенц S-класа, да отидеш на оглед с ясна представа дали този конкретен автомобил е потенциална легенда или чиста болка, маскирана като изгодна сделка.

Оттук нататък всеки блок надолу ще разглежда отделно поколение – W140, W220, W221, W222 и W223 – с конкретика, а не с приказки: мотори, плюсове, минуси, какво да търсиш, от какво да бягаш и за кого реално е подходяща съответната Mercedes S-класа.

Мерцедес Бенц S-класа W140 – истинският „танк“ на 90-те

Мерцедес Бенц S-класа W140 е лимузината, с която марката влезе в 90-те с идеята „правим най-добрата кола в света, а после ще мислим за разходите“. Този модел се произвежда от 1991 до 1998 година и още тогава впечатлява с размери, тежко купе, двойни стъкла и усещане, че си в брониран сейф, дори колата да не е бронирана. W140 излиза в няколко основни варианта – седан със стандартно и дълго междуосие и огромно купе SEC/CL, което реално е двуврата S-класа за хора, които не се интересуват кой ще седи отзад.

Двигателите при Мерцедес Бенц S-класа W140 са цяло меню. В „нормалната“ гама има редови шестцилиндрови бензинови мотори 2.8 и 3.2 литра (M104), V8 версии 4.2 и 5.0 литра (M119), а на върха стоят 6.0 V12 (M120) и по-късно AMG изпълненията S 70, S 72 и S 73, които стъпват върху същия V12, но с по-голям работен обем и брутална мощност. Има и дизелови варианти – 300 SD/350 SD с пет и шест цилиндъра, както и по-късно 3.0 и 3.5 турбодизели, които дават по-смислен разход за хората, които искат S-класа, но не искат двуцифрени литри бензин в града.

Силните страни на W140 са точно там, където много по-нови модели отстъпват. Шестцилиндровите бензинови мотори 3.2 са почти неубиваеми при нормална поддръжка – вървят гладко, обичат хубаво масло и гориво и понасят спокойно пробези от по 300–400 хиляди километра без отваряне. V8 4.2 и 5.0 добавят още една идея „танк“ към усещането – повече мощност, по-дебел звук и абсолютно безразличие към пълна кола и багаж, стига собственикът да е готов да плаща за гориво. V12 е отделна вселена – върви като електрически влак, въртящият момент е навсякъде, а самата идея да имаш 12 цилиндъра в S-класа носи престиж, който дори днешните хибриди не могат да копират.

Слабите места на Мерцедес Бенц S-класа W140 излизат основно от възрастта и сложността. Ранните години страдат от прословутите кабели с биоразградима изолация – моторни снопове, които с времето буквално се ронят и започват да дават най-различни електрически бъгове. Допълнително идват капризите на дроселовите клапи, стареещият климатик с изпарител, който не се сменя за 5 минути, и хидравличните системи за нивомат и комфортно окачване, които не прощават каране с течове. При дизеловите 3.5 има истории с криви биели и повишен разход на масло, така че този вариант не е „железният“ избор, за който някои легенди разказват.

Разходът при W140 не е за хора, които броят всяко евро. В реални условия шестцилиндровите бензини се въртят около 12–14 литра извън града и над 15 в тежък градски трафик. V8 при нормално каране спокойно стига 15–17, а при по-тежък крак газта и градско не е трудно да се видят 20+. Дизелите са една идея по-скромни, но пак не говорим за „икономичен“ автомобил – това е над 2-тонна лимузина от време, когато никой не е мислил за NEDC цикъл и WLTP.

На пазара втора ръка днес Мерцедес Бенц S-класа W140 е разделен на две вселени. В едната са оцелелите, добре поддържани екземпляри с документи, сухи мотори и електроника, която работи. Те струват повече, но са истински класически S-класи, които можеш да караш с удоволствие. В другата са евтините, зализани отвън, но измъчени отвътре коли, където всяко второ палене е придружено с нова лампа на таблото. При тях всяка „дреболия“ – от изгорял пиксел в таблото, през неработещ климатик, до увиснала задна част – може да се превърне в сметка, която надхвърля цената на самата кола.

Ако трябва да го кажем честно – Mercedes S-класа W140 е легенда, но не е за всеки. За човек, който иска да има „танка“, да го поддържа с хубави части и да го пази, това е автомобил, който дава чувство за сигурност, което малко модерни коли могат да повторят. За някой, който иска просто „евтина S-класа, да се повозя“, уморен W140 много бързо показва, че легендите не се купуват с последните спестени пари.

Когато човек реално стигне до избора на Мерцедес Бенц S-класа, е добре да погледне една стъпка по-назад и да види къде стои този модел в общата картина на марката – кои C, E, S и SUV модели са се доказали, кои поколения са по-успешни и кои носят повече риск при покупка втора ръка. Точно затова има смисъл да се мине през обобщаващия гид за Мерцедес автомобили втора ръка в България, където са събрани най-масовите модели и реалните разходи за поддръжка у нас, така че да прецениш дали точно S-класата е твоят автомобил или има по-умно решение за бюджета ти.

Мерцедес Бенц S-класа W140 – какво реално да търсиш и от какво да бягаш?

Мерцедес Бенц S-класа W140 не е просто „старият голям Mercedes“, а кола, която е проектирана без компромис и това още се усеща. Въпросът днес не е дали моделът е добър – а дали конкретният екземпляр, който гледаш, е от правилната комбинация мотор/година/състояние.

Кои версии на W140 са най-удачни?

За ежедневна употреба и разумен баланс между разход, динамика и поддръжка най-смислени са бензиновите шестцилиндрови и V8 версии след фейслифта:

• S 320 / 320 SE/SEL – 3.2 редови шестцилиндров M104
  Това е „златната среда“ при Мерцедес Бенц S-класа W140. Моторът е простичък за стандартите на модела, върви достатъчно добре за нормално каране, обича хубаво масло и гориво, а части и специалисти за него има почти навсякъде. Разходът в реалния свят е около 12–13 л извън града и 15+ в града, но за такъв автомобил това е нормално.
• S 420 / 500 – 4.2 и 5.0 V8 M119
  Тези версии са за човек, който иска истинското „танково“ усещане. V8 моторите са здрави, работят мазно и не се затрудняват с теглото на W140. Поддръжката е по-скъпа от шестака, но не е безумна, ако се прави навреме. Това са вариантите, които най-добре носят характера на Mercedes S-класа от 90-те – тежък, спокоен и много сигурен на пътя.

V12 и екзотиките ги оставяме отделно – те са за колекционери и ентусиасти, не за човек, който иска „просто“ Мерцедес Бенц S-класа за всекидневие.

Какъв W140 да се избягва?

Има няколко комбинации, при които рискът скача брутално:

• Евтини дизели 3.5 с истории за повишен разход на масло и биели. Ако чуваш „гореше малко масло, ама не е страшно“, по-добре подмини.
• V8 и V12 с евтина газова уредба, слагана „да спестим“. При такъв мотор газовата трябва да е направена от човек, който разбира, с хубави компоненти и документация. Всичко друго е рецепта за сълзи.
• Ранни години със стария проблемен кабелен сноп, който не е сменян. Това са колите, при които изолацията по кабелите буквално се рони и почват мистични електрически проблеми. Ако снопът е документално сменян – добре; ако не – сметката може да е убийствена.
• „Сервизирана, перфектна“ Мерцедес Бенц S-класа W140 без нито една фактура, без документи и с чудодейни 220 000 км на 30 години. По-добре честно уморена, но с история, отколкото козметично „освежена“ с върнат километраж.

Типични проблеми при W140, които трябва да се проверят

При оглед на Mercedes S-класа W140 не се гледат само кожа и дърво, а най-вече следното:

• Електрика – прозорци, седалки, климатроник, табло, централно, ел. огледала. Всеки втори W140 има по някоя дребна електрическа тъпотия, която сама по себе си не е страшна, но ако всичко „мига, свети и живее собствен живот“, значи някой е режил и кръпил инсталации.
• Климатик – изпарител и компресор. Ако климатикът не работи, не вярвай на приказки „само трябва да се зареди“. При Мерцедес Бенц S-класа W140 изпарителят е неприятен и скъп ремонт, а компресорите не са евтини играчки.
• Окачване – тампони, носачи, шарнири, стабилизиращи щанги. Колата е тежка и ако е карана по нашите пътища без грижа, ходовата част страда. Задължително се минава през неравности и се слуша внимателно.
• Хидравлика / нивомат – при версии със самонивелиращо окачване и хидравлични системи задницата трябва да стои равна и стабилна. Маслени петна по маркучи, мокри амортисьори и клякане след престой означават пари.
• Корозия – W140 е по-добре защитен от W220, но годините си казват думата. Проверяват се прагове, вежди, долни ръбове на вратите, коша и около резервоара. Всяка ръжда по носещи елементи е червен флаг.

Големите плюсове на W140, ако попаднеш на читав екземпляр

Когато намериш здрав Мерцедес Бенц S-класа W140, плюсовете са такива, каквито новите коли рядко предлага:

Масивно купе с дебели стъкла, което гълта шум и вибрации, усещане за тежест и стабилност, което дори модерните W223 понякога не дават, механично здрави мотори, които при навременна поддръжка могат да въртят десетилетия, и интериор, който, ако е гледан, старее достойно. Това е Mercedes S-класа от времето, в което инженерите са имали повече власт от счетоводителите.

За фен на марката „правилният“ W140 е по-скоро S 320 или S 500 с ясна история, отколкото V12 без документи и с 1000 „дребни неща за оправяне“. Този модел не прощава да го купиш евтино и да го ремонтираш на парче. Но ако вземеш читав екземпляр и го обслужваш като хората, Мерцедес Бенц S-класа W140 може да бъде най-удовлетворяващата стара лимузина, която можеш да си позволиш – и точно така ще подходя и към следващите поколения надолу.

Мерцедес Бенц S-класа W220 – евтината мечта, която много често излиза най-скъпо

Мерцедес Бенц S-класа W220 е поколението, с което марката се опита да мине от тежкия, „танков“ подход на W140 към по-елегантна, по-лека и по-електронна философия. Производството е от края на 1998 до около 2005 година. Колата изглежда по-фина, по-тясна, по-модерна за времето си – по-тънки колони, по-нисък силует, по-малко „бетон“. Вътре всичко е насочено към комфорт и технологии: Airmatic въздушно окачване, електрически всичко, огромен набор от екстри, мултиконтурни седалки, активни системи за стабилност. На снимка и в обявите това изглежда като „перфектната“ Mercedes S-класа за малко пари – меко возене, тишина, кожа, V6 или V8, а цената често е дори под добре запазен W210.

Проблемът е, че в това поколение компромисите излизат наяве след 15–20 години. Каросерията на Mercedes S-класа W220 е с далеч по-слаба защита срещу корозия от W140 и това се вижда жестоко по днешните екземпляри – ръжда по калници, прагове, долни ръбове на вратите, капаци, понякога и по носещи елементи. Към това се докарва и въздушното окачване Airmatic, а при някои версии и още по-сложната система ABC. В първите години това е било „космическа технология“, но на старо всичко минава през възраст, пробег, сол по пътищата и стил на поддръжка. Ако към сметката добавим и огромното количество електроника – модули, датчици, комфортни блокове – става ясно защо именно W220 е S-класата, за която най-често се казва „купих я евтино, а после не можах да я изкарам от сервиза“.

И въпреки това Мерцедес Бенц S-класа W220 не е „отписан“ модел. В рамките на това поколение има моторни комбинации, които са известни със здравина и поносима поддръжка, има екземпляри, които са гледани от първия собственик и още са в прилично състояние, и има варианти, които е разумно да се прескочат, дори да изглеждат примамливо. Точно тук е тънкият момент – не да отречем цялата W220, а да отделим читавите варианти от тези, които реално са капан.

Кои версии на W220 са най-удачни?

При W220 има бензинови и дизелови мотори, но не всички са еднакво добра идея за човек, който иска да кара, а не да реанимира.

За по-нормална всекидневна употреба най-логични са:

• S 320 / S 320 V6 (M112, 3.2 V6 бензин)
  Атмосферен V6, сравнително прост за стандартите на модела, с около 224 к.с. Не е ракета, но за нормално каране е напълно достатъчен. Моторът е доста по-малко капризен от по-новите директно впръскване и турбо бензини. Ако се обслужва с хубаво масло и не се прегрява, може да върти много километри без драма. Недостатък – колата не лети, а разходът пак не е малък.
• S 430 / S 500 (M113, 4.3 и 5.0 V8 бензин)
  Тук вече говорим за „истинската“ бензинова Мерцедес Бенц S-класа W220. V8 M113 е един от по-здравите мотори на Mercedes от това време – няма директно впръскване, няма турбо, няма безумни технологии. Ако маслото се сменя навреме и няма газова уредба, слагана на калпак, това са мотори, които спокойно понасят големи пробези. Разходът е сериозен, но това е цената за плавен, надежден V8.
• S 320 CDI / S 400 CDI (OM613/OM628 дизели)
  При дизелите S 320 CDI с редовия шестак е по-логичният избор – по-просто изпълнение, по-малко натоварване на агрегата, по-добре познат по сервизите. S 400 CDI с V8 дизел върви много, но е по-сложен и чувствителен към поддръжката – инжектори, помпи, турбини, всичко е по-голямо и по-скъпо. Ако не е обслужван както трябва, много бързо може да те „накаже“ финансово.

Общото правило при W220 е просто: колкото по-близо си до атмосферните V6/V8 и до 320 CDI, толкова по-предвидима е поддръжката. Екзотиките и „топ“ моторите са за хора, които са готови да плащат.

Много хора, които стигат до Мерцедес Бенц S-класа, вече са минали през по-малки модели и най-често сравняват усещането и поддръжката с C-класа – по-лека, по-компактна и уж „по-евтина за гледане“. Реално е полезно първо да видиш как стоят нещата при Мерцедес Бенц C-класа – типични проблеми, поддръжка и реални разходи във времето, защото разликата в цената на частите, труда и честотата на ремонтите между една добре гледана C-класа и тежка S-класа много ясно показва колко голям скок нагоре правиш като бюджет, когато решиш да седнеш на задната седалка на флагмана.

Кои комбинации на W220 е по-добре да се избягват?

Тук има няколко класически минни полета:

• Силно изгнили екземпляри, независимо от мотора
  W220 е печално известен с ръждата – калници, долни ръбове на вратите, прагове, капак, дори носещи елементи. Ако колата вече е започнала да гние по прагове и около купето, „козметичен ремонт“ не решава нищо – или се прави сериозна ламаринена работа, или просто бягаш.
• S 400 CDI в лошо състояние / с неясна история
  V8 дизелът върви зверски, но при километри, връщани три пъти, и сервизна история „по спомен“ може да те доведе до ремонти за хиляди евро – инжектори, турбини, вериги, всичко е голямо и скъпо.
• Газови уредби на V6/V8, правени „на евтино“
  Ако Мерцедес Бенц S-класа W220 е с газ, това НЕ е автоматично лошо. Лошо е, когато няма документи, не се знае кога е монтирана, кой я е настройвал и как е вързан смесителът. При големи мотори евтина и зле настроена газова уредба означава прегрявания, клапани, гарнитури и генерален ремонт.
• „Перфектна S-класа“, която стои на колене или накриво
  Увиснал нос, „клекнала“ задна част или кола, която сутрин стои на корем, а после се надува, означава проблеми с Airmatic – възглавници, клапан-блокове, компресор или тръби. Ако продавачът ти обяснява „само датчик е“, а колата видимо лежи накриво – бягаш, освен ако нямаш бюджет за пълно рециклиране на въздушното окачване.

Типични проблеми при W220 – чеклист за оглед

При оглед на Mercedes S-класа W220 си правиш една умствена таблица:

• Ръжда
  Пълзяща по калници, прагове, около дръжките, по ръбовете на вратите и капака. Това не е козметика – при силно изгнили екземпляри безопасността пада, а стойността на колата е на дъното.
• Airmatic / ABC
  При много W220 има Airmatic, при някои – още по-сложното ABC (Active Body Control).
  – Проверяваш дали колата стои равна след цяла нощ.
  – Пускаш всички режими за височина – трябва да реагира бързо и равномерно.
  – Слушаш компресора – не трябва да работи постоянно като компресор за гуми.
  Ако има ABC – това е отделна игра: хидравлични линии, блокове, помпи – ремонти за сериозни пари.
• Електроника и комфортни екстри
  Климатроник, седалки, подгрев, памет, ел. стъкла, ел. щори, люк, мултимедия, табло. W220 е наблъскан с електроника и когато колата старее, дребните проблеми започват да валят. Едно неработещо копче не е страшно, но ако половината функции са мъртви, значи някой е рязал, лепил и „оправял“ каквото свари.
• Автоматична скоростна кутия
  Проверяваш за плавно превключване, без ритници и забавяне. Ако има удари при тръгване или смяна на предавки, това означава или липсващо обслужване, или проблеми вътре. При Мерцедес Бенц S-класа W220 обслужването на автоматика (масло + филтър) е задължително, независимо какво твърди продавачът.
• Двигател – течове и шумове
  Сух мотор е добър знак, но не е гаранция. Гледаш за течове на масло, антифриз, налепи. Слушаш за тропане от вериги, неравна работа, пушек. При дизелите – студен старт, дим, звук на инжектори. При бензините – колебания, мирис на бензин, неравен празен ход.

Големите плюсове на W220, ако попаднеш на читав екземпляр

Ако успееш да намериш Мерцедес Бенц S-класа W220 с здрава каросерия, доказуема история и без трагедия във въздушното окачване, получаваш много автомобил за парите си. Комфортът на возене по магистрала е в друга лига спрямо масови коли – Airmatic в добро състояние заличава дупки и неравности, салонът е тих, а седалките са направени за дълги километри.

Бензиновите V6/V8 са достатъчно здрави, за да не мислиш за „отваряне“, ако поддръжката е правена като хората. Дизеловият S 320 CDI е разумен компромис за човек, който пътува много и търси по-нисък разход, но все пак иска истинска S-класа.

Проблемът е, че добрите екземпляри са малко, а ментетата – много. W220 е моделът, при който няма място за романтика: ако Мерцедес Бенц S-класа W220 е читав, документите и състоянието ще го покажат. Ако не – колата много бързо от „мечта за малко пари“ става вечното „само още едно нещо да оправя“.

Мерцедес Бенц S-класа W221 – първата „истински модерна“ S-класа

Мерцедес Бенц S-класа W221 е поколението, с което S-класата излезе от сянката на проблемния W220 и отново започна да изглежда като големия, сериозен флагман на марката. Производството е от 2005 до 2013 година. На живо W221 стои много по-мъжествено – широки калници, повдигнат „нос“, масивна задна част. Вътре салонът вече е комбинация от класическо дърво и кожа, но с модерно табло, голям екран и по-добре интегрирани технологии. Това е първата Mercedes S-класа, която много хора приемат като „истински модерен“ автомобил, без ръждивите драми на W220, но и без цялата космическа електроника на W222 и W223.

Най-голямата разлика спрямо предишното поколение е, че каросерията на Мерцедес Бенц S-класа W221 е значително по-добре защитена от корозия. Ръжда се среща, но не и масово гниене по прагове и калници, както при W220. Окачването отново е Airmatic (ABC при някои по-наточени версии), но системата е еволюирала – пак има компресори, възглавници и клапан-блокове, но като цяло е по-надеждна, стига да не е карана до дупка. Електрониката е много, но е една идея по-стабилна и добре защитена. Освен това тук влиза и 7G-Tronic автоматикът, който, ако се обслужва навреме, работи плавно и издържа на въртящите моменти на по-сериозните мотори.

Това не значи, че Mercedes S-класа W221 е „желязо без грижи“. В ранните години има бензинови мотори с прословутите проблеми с балансиращи валове (3.5 V6), има първи серии дизели с детски болести, има и версии с ABC, където всяка помпа или хидравличен блок струва сериозни пари. На всичко отгоре голяма част от W221, които са на пазара днес, са карани именно като това, което са – служебни, шофьорски лимузини, с хиляди магистрални километри, градски цикъл и често отлагана поддръжка. Разликата между добре гледана и убита Мерцедес Бенц S-класа W221 е като между два напълно различни автомобила, въпреки че на хартия са „един и същ модел“.

Кои версии на W221 имат смисъл и кои да се заобикалят?

При Мерцедес Бенц S-класа W221 най-логичният избор за човек, който иска да кара, а не да виси по сервизите, са шестцилиндровите дизели. S 320 CDI и S 350 CDI с мотора OM642 са точно онзи тип агрегати, които понасят тежка кола, вървят прилично и имат нормален разход. В реални условия тези версии са около 8–9 литра извън града и 10–11 в градски трафик, което за такава лимузина е напълно приемливо. Ако колата има доказуема история – смени на масло на 10–12 хиляди, направени навреме гарнитури на масления охладител, обслужени вихрови клапи и неубиван DPF – това е най-спокойната комбинация за дълги пътувания, магистрали и семейни ваканции.

След фейслифта дизеловите W221 стават още по-смислени. S 350 CDI с по-силна версия на OM642 и по-доизчистени детски болести дава усещане за „истинска“ S-класа – натискаш и колата тръгва без напрежение, изпреварванията не са упражнение по математика, а звукът и вибрациите са добре укротени. Ако се търси Мерцедес Бенц S-класа W221 за всекидневна употреба и дълги магистрални преходи, именно facelift дизелът с OM642 е реално златната среда между цена, динамика и поддръжка.

При бензиновите мотори нещата са по-сложни. Ранните S 350 с 3.5 V6 M272 са известни с проблема с балансиращия вал и зъбните колела – ако това не е правено документално или поне проверено, рискът от сериозен ремонт е твърде голям. Затова този мотор върви или с доказателство, че проблемът е решен, или просто се прескача. Много по-смислени са S 450 и S 500 с атмосферните V8 мотори M273. Там получаваш типичното за S-класа мазно вървене, сериозен запас от мощност и агрегати, които при нормална поддръжка са далеч по-предвидими. Разходът е висок, но ако собственикът така или иначе е готов за бензинова S-класа, V8 версиите са много по-логични от „икономичния“ V6 с потенциален голям ремонт в корема.

В по-горния край стоят S 500 и S 600 с битурбо V8/V12, както и AMG версиите. Те вървят така, както една Мерцедес Бенц S-класа W221 трябва да върви в мечтите – безкраен въртящ момент, ускорение като на спортен автомобил, звук, който не се забравя. Но заедно с това идват и всичките съпътстващи разходи: по-скъпи консумативи, по-скъпи спирачки, по-голям риск от прегрявания, турбини, сложна изпускателна система. Това не са автомобили за човек, който смята всяко евро за гориво – това са играчки за ентусиасти, които са наясно, че всяка смяна на гуми и спирачки може да удари колкото прилична „масова“ кола цяла.

V8 дизелите S 420 CDI / S 450 CDI изглеждат като сладък компромис – много въртящ момент, дизелов разход, тежка лимузина. На практика те са едни от най-рисковите варианти, ако историята не е кристално ясна. При тях натоварването върху инжектори, турбини, горивна система и автоматик е огромно, а сервизните сметки при проблем не се мерят в стотици, а в хиляди. Ако се попадне на екземпляр, гледан педантично и обслужван по книга, може да бъде страхотна машина – но в реалността бройката на такива коли е малка, а шансът да удариш „бомба“ е голям.

Между Мерцедес Бенц S-класа и по-малките модели логичното междинно стъпало винаги е E-класата – по-лека, по-икономична, но пак с усещане за „истински Mercedes“. Ако се чудиш дали да скачаш направо на S или да останеш една идея по-надолу, има смисъл да прегледаш детайлния анализ за Мерцедес Бенц E-класа втора ръка – генерации, двигатели и типични проблеми, където е ясно показано в кои случаи една добре поддържана E-класа е по-смислен избор от уморена S-класа и кога вече има логика да платиш повече, за да се качиш в голямата лимузина.

Какви са типичните проблеми при W221 и какво да се гледа?

При оглед на Мерцедес Бенц S-класа W221 първото нещо, което трябва да те интересува, е Airmatic. Колата трябва да стои абсолютно равна след нощен престой, без да е клекнала нито отпред, нито отзад. При стартиране не трябва да има дълго помпане и видимо „повдигане“ от корем за минути. При смяна на режимите за височина реакцията трябва да е бърза и симетрична. Ако има забавяне, неравни височини или постоянно включен компресор, значи предстоят възглавници, клапан-блок или компресор – и сметката няма да е като за A-класа.

Вторият ключов блок е автоматичната кутия 7G-Tronic. Превключването трябва да е гладко, без ритници и удари, както при леко каране, така и при кикдаун. Забавяне при включване от P към D/R, рязко дръпване при потегляне или „мислене“ между предавките са сигнали за износен хидроблок, проблеми в електронния модул или просто за кутия, която е карана без смяна на масло „щото е доживотно“. При S-класа това не е детайл, който се игнорира – ремонтът на 7G не е евтино упражнение.

Дизеловите версии с OM642 редовно показват едни и същи теми: омазнени гарнитури на масления охладител, омазани всмукателни колектори от вихровите клапи, EGR отлагания, DPF, който в градски режим е недоизгарян. Всичко това се лекува, но трябва да е правено с читави части и преди да доведе до по-сериозни последствия. Ако при оглед видиш прясно измит мотор, а продавачът няма нито една фактура за тези неща, по-добре си тръгни.

Електрониката също не е за подценяване. При Мерцедес Бенц S-класа W221 тестът на екстрите не е каприз, а задължителен чеклист: електрически седалки с памет, подгрев и вентилация, ел. щори, климатроник с двузонов или четиризонов контрол, COMAND, парктроници, камери, ел. багажник, KEYLESS-GO, сензори за дъжд и светлина. Всяка от тези системи поотделно не е край на света, ако не работи, но когато половината кола „свети като коледна елха“ от грешки, това е знак за години компромисна поддръжка.

Каросерията на W221 е по-добре защитена от ръжда от W220, но години и сол по пътищата пак си казват думата. Прагове, вежди, долни ръбове на вратите, капак на багажника – всичко се гледа внимателно. Не е масовото гниене на W220, но силно изгнили екземпляри има и в това поколение, особено от по-северни държави или коли, карани много по зими без никаква грижа.

Ако съберем всичко: най-логичната Мерцедес Бенц S-класа W221 за човек, който иска да я ползва, а не да я ремонтира, е дизел S 320 CDI или S 350 CDI след фейслифт, с доказуема история, обслужен Airmatic и нормално работещ 7G-Tronic. Бензиновите S 500 с атмосферно V8 също са прекрасен избор за някой, който е ок с разхода и държи на гладката работа на осемте цилиндъра. Всичко извън тези комбинации може да бъде или страхотна машина, или пълен кошмар – и зависи изцяло от това как е живял конкретният автомобил до момента, не от това как звучи на хартия.

Мерцедес Бенц S-класа W222 – „истинският бизнес клас“ на новото време

Мерцедес Бенц S-класа W222 е поколението, с което S-класата окончателно се превърна в подвижен офис и хола на богати хора, политици и шефове на корпорации. Производството започва през 2013 година и върви до около 2020, с фейслифт в средата на живота. Външно W222 изглежда по-изчистено от W221 – по-гладки линии, по-малко агресия, повече „скъпа елегантност“. Вътре обаче промяната е огромна: два големи екрана, които оформят таблото, амбиентно осветление, масажиращи седалки с безброй настройки, миризми, йонизация, подлакътници с отопление, всичко е направено така, че Мерцедес Бенц S-класа W222 да ти бъде и кабинет, и спалня, и кино.

Тук се появява и новото поколение електроника и асистенти – адаптивен круиз, активна поддръжка на лентата, автоматично спиране, камери, които сканират пътя и подготвят окачването, системи, които „четат“ завоите. Окачването остава въздушно, но с още по-фино управление, а при по-високите версии има Magic Body Control и напомпани изпълнения за комфорт. Автоматичната кутия се развива от 7G-Tronic към 9G-Tronic, което сваля оборотите при магистрално каране и прави S-класата още по-спокойна. Отгоре изглежда мечта: голяма, тиха, супер комфортна Мерцедес Бенц S-класа, която може да те вози цял ден и да слизаш свеж.

Проблемът, естествено, е в цената на тази мечта, когато колата вече не е на гаранция и не струва шестцифрени суми нова от шоурума. W222 е буквално натъпкана с модули, камери, радари, клапи, сензори, управляващи блокове. Всяка екстра е малък компютър със собствен живот. Това не значи, че моделът е „лош“ – напротив, като концепция е много по-узрял от W220 и по-рафиниран от W221. Но означава, че при покупка втора ръка Мерцедес Бенц S-класа W222 трябва да се гледа с още по-сериозна диагностика и с ясно съзнание, че тук не говорим за поддръжка на E-класа, а за върха на хранителната верига.

Кои версии на W222 имат най-много смисъл, кои да се заобикалят и какви са типичните проблеми

При Мерцедес Бенц S-класа W222 дизеловите варианти са гръбнакът на модела в Европа. В началото основната роля играе S 350 BlueTEC / S 350 d с трилитровия V6 OM642. Това е добре познатият шестцилиндров дизел, който вече е минал през няколко поколения модели и има сравнително ясна репутация. В контекста на W222 той дава достатъчно мощност, нормален разход за такава кола и поведение, което пасва на характера на S-класата – тръгва спокойно, изпреварва уверено, не се мъчи на всеки баир. При екземпляр с добре поддържан OM642, сменяни навреме гарнитури на масления охладител, обслужван EGR/DPF и без кражби от маслото, това е много разумен избор за човек, който търси дизелова S-класа.

След фейслифта идват новите редови шестцилиндрови дизели OM656 в S 350 d и S 400 d. Тук Мерцедес Бенц S-класа W222 прави голям скок – моторът е по-тих, по-гладък и още по-еластичен, а S 400 d вече върви така, както повечето хора си представят „истинска“ S-класа: леко натискаш и тежката лимузина просто изчезва напред, без да вдига шум. Реалният разход остава в рамките на разумното за масата и мощността, а характерът е много по-престижен от малките дизели. За човек, който гледа W222 сериозно и има възможност да влезе в по-нова година, именно S 350 d / S 400 d с OM656 са най-смислената дизелова комбинация.

В по-ниския край стои S 300 h – хибрид, комбиниращ четирицилиндров дизел с електромотор. На хартия изглежда добре като разход, но за Мерцедес Бенц S-класа W222 това е по-скоро компромисен вариант. Четирицилиндровият дизел просто не носи същото усещане в такава лимузина, работи по-напрегнато, а сложността на хибридната система добавя още един слой потенциални разходи в бъдеще. Ако целта е класическо усещане за S-класа, това не е първият двигател, който си струва да гледаш.

При бензиновите мотори картината е класически „лукс срещу разходи“. В началото има S 400 Hybrid, S 500 с битурбо V8 M278, а по-късно след фейслифта идват S 450 с редови шестцилиндров бензин и мека хибридна система, S 560 с новия 4.0 V8 и разбира се AMG версиите S 63 и S 65. Ако говорим за разумна бензинова Мерцедес Бенц S-класа W222, S 500 с M278 и S 560 с 4.0 V8 са най-логичният избор. И в двата случая получаваш масивна мощност, невероятна плавност и усещане, че колата изобщо не се напряга. Цената е ясна – разход на гориво, който в града спокойно стига 15–20 литра, а и поддръжка на V8 с турбини не е упражнение по икономии. Но като агрегати те са създадени точно за този клас и са по-предвидими, ако се обслужват по книга.

AMG изпълненията S 63 и S 65 са отделна планета. Това са Мерцедес Бенц S-класа W222, които могат да се мерят по динамика със спортни автомобили, при това докато в салона ти масажират гърба и пускат лека музика. Но всяко натискане на педала и всяко „да го чуеш как пее“ оставя следи – по гуми, спирачки, окачване, по цялата трансмисия. Такива автомобили почти никога не са карани „на пенсионер“, а ремонтите им се измерват в хиляди евро. Те са страхотни за ентусиаст, който знае какво купува и има резервен бюджет, но не са рационален вход в света на S-класата.

Типичните проблеми при W222 са абсолютно логични за нивото на техника. Airmatic и Magic Body Control трябва да работят безупречно: колата да не кляка след нощен престой, да сменя височината си бързо и равномерно, да няма странни тракания и удари при минаване през неравности. Компресори, възглавници, клапан-блокове и датчици тук не са евтини играчки. Автоматичната кутия – 7G или 9G – трябва да превключва гладко, без ритници и без дълги „замисляния“. Всяка история „маслото в кутията е доживотно“ е сигнал, че собствениците не са пестили само от гориво.

Електрониката и интериорът също искат внимание. При оглед на Мерцедес Бенц S-класа W222 не е достатъчно „свети таблото“. Тестваш всичко: команд система, навигация, Bluetooth, масажи, подгреви, вентилации, щори, електрически врати и багажници, 360-градусови камери, парктроници, системи за поддържане на лентата и разпознаване на пътни знаци. Всеки неработещ модул означава време в сервиз и потенциално трицифрена или четирицифрена сметка. При plug-in хибридните версии се добавя и темата с батерията – реален електрически пробег, състояние на акумулаторния блок, охлаждане на високоволтовата система.

Положителната страна е, че каросерията на W222 е много добре защитена от ръжда и при нормална експлоатация не гние така драматично, както старите поколения. Ако Мерцедес Бенц S-класа W222 има чисто досие, не е била удряна сериозно и не е карана като такси по цял ден, можеш да получиш автомобил, който още дълго време изглежда и се усеща актуален – салонът не старее толкова бързо, технологиите са достатъчно модерни, а комфортът е на ниво, което повечето по-нови и уж „иновативни“ коли още не стигат.

В обобщение: ако търсиш дизел – S 350 d и S 400 d са логичните версии на Мерцедес Бенц S-класа W222, стига да са с ясна история и доказуемо обслужване. Ако държиш на бензин и не се притесняваш от разхода – S 500 и S 560 са правилната врата. Всичко останало изисква много внимателен оглед, сериозна диагностика и честен разговор с портфейла, защото при тази генерация всяка „изгодна“ S-класа, купена на сляпо, може много бързо да покаже колко струва наистина да си в най-горния клас.

Много често изборът на Мерцедес Бенц S-класа върви в пакет с мисълта за голям SUV в гаража – особено за хора, които се оглеждат за GLE като по-практичен „втори флагман“ за семейството. Ако се чудиш дали да комбинираш лимузината с джип или направо да заложиш само на високия клас, има смисъл да минеш и през анализа на Мерцедес Бенц GLE класа – поколения, двигатели и кои версии са най-смислени на старо, защото там ясно се вижда в кои случаи един GLE е по-подходящ за ежедневието от S-класа и къде разходите за поддръжка на двата модела започват да се припокриват.

Мерцедес Бенц S-класа W223 – лимузината, която е повече софтуер, отколкото метал

Мерцедес Бенц S-класа W223 е седмото поколение на модела и реално първата S-класа, в която усещането е, че караш софтуер, облечен в ламарина. Производството тръгва през 2020 година и продължава и днес, като заменя W222 и стъпва върху новата платформа MRA2. Външно W223 изглежда доста по-изчистено – по-гладки линии, прибран силует, „прибрани“ дръжки на вратите, които излизат електрически, когато се приближиш до колата. Вътре вече няма класическо табло тип „два екрана“, а доминира огромен вертикален дисплей по средата, втори екран пред шофьора, опционални дисплеи отзад, масаж, отопление, вентилация, амбиентно осветление с десетки цветове и армия от асистенти, които гледат, снимат и анализират пътя вместо теб.

Всички W223 идват със стандартно въздушно окачване и 9G-Tronic автоматик, а по-наточените версии имат и системи като E-Active Body Control, които „четат“ пътя и подготвят окачването за неравности. Повечето двигатели са шестцилиндрови редови мотори с 48-волтова мека хибридна система EQ Boost, а в гамата влизат и плъгин хибридът S 580 e, мощните V8 S 580 и AMG S 63, както и V12 при Maybach S 680. Идеята е ясна – Мерцедес Бенц S-класа W223 да бъде едновременно ултракомфортна, много бърза и „еко“ според европейските норми, без да изглежда като компромис.

На хартия това е най-доброто, което марката е правила – дизелови S 350 d и S 400 d с редовия шестцилиндров OM656, който вече се води доказан; бензинови S 450 и S 500 с редови шестцилиндров M256 и EQ Boost; плъгин хибрид S 580 e с над 90–100 км реален електрически пробег на ток; плюс върховите V8 и V12 за хората, на които не им пука от разход и данъци. В реалния живот обаче W223 вече събира първите си „детски болести“ – проблеми с 48-волтовите системи, дефекти по изскачащите дръжки, грешки по асистентите, Airmatic, който започва да изпуска, и дребни електронни бъгове, които те връщат в сервиза заради нещо толкова елементарно като „колата отказа да запали, защото 48V батерията реши, че ѝ е писнало“.

На пазара втора ръка това поколение тепърва се появява по-сериозно – основно като върнати лизингови коли, корпоративни S-класи и първи екземпляри, които вече излизат от гаранция. Цената им все още е висока, но изкушението е огромно: Мерцедес Бенц S-класа W223 изглежда и се усеща много по-нова от W222, а салонът по отношение на мултимедия и дигитализация е на ниво, което все още прави много сегашни коли да изглеждат остарели. Въпросът е не дали колата е добра – а дали точно в този момент е разумно да влезеш в толкова сложен автомобил без ясна сервизна история и без план за поддръжка.

Кои версии на W223 имат смисъл, кои са компромис и какви проблеми се виждат вече

От гледна точка на човек, който иска Mercedes S-класа за реално каране, а не за колекционерска витрина, логичните дизелови варианти са S 350 d и S 400 d с редовия шестцилиндров OM656. Това са мотори с добър баланс между мощност и разход, вече познати от W222 и други модели, с достатъчно ресурс за тежка лимузина. S 350 d е „разумният“ вход в дизеловата Мерцедес Бенц S-класа W223 – достатъчно пъргав, за да не се чувства колата мудна, и с разход около 7–8 литра извън града и 9–10 в реален градски режим. S 400 d добавя още една идея мощност и въртящ момент и дава онова усещане „натискаш леко и колата просто заминава“, което хората търсят в голямата S-класа. При правилна поддръжка OM656 няма славата на „минно поле“, но пак говорим за модерен, сложен дизел – качествено гориво, честа смяна на масло и грижа за DPF и EGR не са пожелателни, а задължителни.

Плъгин хибридът S 580 e е може би най-интересната конфигурация за хората, които живеят в град с ограничения, искат да карат на ток в ежедневието, а в същото време да разполагат с истинска Мерцедес Бенц S-класа за дълги пътувания. Комбинацията от редови шестцилиндров бензин плюс мощен електромотор и батерия около 28–29 kWh дава официален електрически пробег до около 100 км, а в реалния свят – 70–90 км при нормално каране. Ако колата се зарежда редовно, голяма част от градския пробег може да бъде на ток, а при дълги пътувания бензиновият мотор поема щафетата и няма класическия „range anxiety“ на чистите електромобили. Тънкият момент тук е батерията и хибридната система – при покупка втора ръка трябва да се гледа внимателно реалният електрически пробег, историята на зареждане и всякакви грешки по високоволтовата част, защото тук ремонтите вече са друга лига.

При бензиновите не-хибридни варианти картината е класическа за новите S-класи. S 450 и S 500 с редовите шестцилиндрови M256 и EQ Boost дават много прилична динамика, гладка работа и усещане за „лек“ мотор, който добре подхожда на Мерцедес Бенц S-класа W223. Меката хибридна система 48V подпомага тръгването и запълва дупките на турбината, а 9G-Tronic държи оборотите ниски при магистрално каране. Тук обаче вече виждаме и типичните проблеми на 48-волтовите системи – дефекти по 48V батериите и свързаната с тях електроника могат да доведат до отказ за палене, до предупреждения на таблото, а в редки случаи и до ситуации, в които колата гасне или влиза в авариен режим. Това не е масов апокалипсис, но е тема, която се споменава все по-често в собственически форуми и сервизни публикации, особено при S 500.

Върхът на гамата – S 580 с 4.0 V8, AMG S 63 E Performance и Maybach S 680 – са друга вселена. V8 и V12 моторите, комбинирани с плъгин хибрид при S 63, дават абсурдни мощности и въртящ момент, а динамиката е на ниво сериозен спортен автомобил. Цената е ясна: гуми, спирачки, консумативи и всичко около тези агрегати струват много, а при AMG версията сложността на системата (битурбо V8 плюс мощен електромотор и голяма батерия) е такава, че всяка сериозна намеса вече е работа за много специфичен сервиз и портфейл с дебели страници. Този тип Mercedes S-класа W223 е страхотен за човек, който знае какво купува и няма притеснения за разходите, но няма нищо общо с „разумна“ S-класа за всекидневие.

От гледна точка на проблемите W223 много ясно показва какво значи да имаш кола, натъпкана с техника. Освен споменатите 48V батерии и хибридни компоненти, има теми с Airmatic – течове от въздушни възглавници, компресори, които започват да работят по-често от необходимото, кола, която кляка след нощен престой. Добави към това дребни, но досадни неща като блокиращи изскачащи дръжки на вратите, бъгове в инфотеймънта, грешки по активните асистенти за спиране и лента, паркинг системи и камери – и картината става ясна: Мерцедес Бенц S-класа W223 не прощава купуване „на сляпо“, без пълна диагностика.

Ако трябва да го съберем в едно изречение – най-логичната Мерцедес Бенц S-класа W223 за човек, който мисли и за разходите, и за удоволствието, е S 350 d или S 400 d с OM656, или добре гледан S 580 e за тези, които имат къде да зареждат. Всичко останало – особено мощните бензинови и AMG версиите – е невероятно като преживяване, но е територия, в която всяка „изгодна“ оферта трябва да се гледа със същото недоверие, с което гледаш подозрително евтин частен самолет: да, полетът ще е страхотен, но ако не знаеш кой го поддържа, по-добре да останеш на земята.

Топ версии и топ мотори при Мерцедес Бенц S-класа

Ако съберем всички поколения от W140 до W223, има няколко ясни групи – „икони за колекционери“, „златна среда за каране всеки ден“ и „абсолютни изроди“, които са страхотни, но могат да те разорят, ако не знаеш какво купуваш.

При W140 класиката са S 500 и S 600. V8 моторът M119 и V12 M120 са точно онова, което хората имат предвид, когато казват „истинска стара S-класа“ – тежък, масивен автомобил с мазно вървене, огромен ресурс и усещане за танк, стига да не е изгнил и да е поддържан по книга. Над тях стоят AMG версиите с 7.0 и 7.3 V12, които вече са митология – рядки, скъпи и напълно безсмислени, ако гледаш само разходите, но от гледна точка на фен са върхът на W140.

При W220 картината се разделя още по-рязко. От практичната страна стои разумно конфигуриран S 320 CDI или S 500 с атмосферния V8, при положение че намериш екземпляр без ръжда и с обслужено Airmatic. От „лудата“ страна са S 55 AMG компресор и S 65 AMG с битурбо V12 – вървят зверски, тунинговат се лесно и в правата линия са по-бързи от много спортни коли, но това е точно поколението с най-много оплаквания от корозия, въздушно окачване и електроника, така че за повечето хора W220 AMG е кола за ентусиаст, а не рационален избор.

При W221 „топ версиите“ са в два лагера. За всекидневно каране и дълги магистрални преходи дизеловите S 320 CDI и S 350 CDI с OM642 са златната среда – достатъчно мощни, сравнително разумни като разход, със спокойна, предвидима поддръжка, ако големите неща вече са правени. За хората, които искат бензин и истински V8, S 500 с M273 е идеалната комбинация между мощност и здравина, стига да е гледан моторът. Отгоре стоят S 63 AMG и S 65 AMG – те са мечтата на много фенове, но поддръжката на битурбо V8/V12 плюс всичко около тях е друга бира и не прощава компромиси.

W222 вече играе в „съвременна бизнес“ лига. Тук най-логичните топ версии за нормален собственик са S 350 d и S 400 d – трилитровите дизели от OM642/OM656 комбинират голям въртящ момент, приличен разход и характера, който хората очакват от Мерцедес Бенц S-класа. S 500 и по-късният S 560 с битурбо V8 дават истински флагманско усещане – безкраен запас от мощност и изключителна плавност – но са за човек, който не се плаши от 15–20 литра в града и поддръжка на модерен V8 с две турбини. Върхът са S 63 AMG и S 65 AMG, плюс Maybach версиите – това са лимузини с динамика на спортна кола, но с разходи за гуми, спирачки и ремонти, които не са за хора със свити бюджети.

При W223 топ моторите вече са почти изцяло омешани с електрификация. S 350 d и S 400 d с редовия шестцилиндров OM656 са естествен продължител на добрата дизелова линия – много мощ, ниски обороти, приличен разход и усещане, че колата изобщо не се напряга. S 580 e е „умният“ върхов вариант – плъгин хибрид с шестцилиндров бензин и голяма батерия, който може да изкара реални десетки километри само на ток, но иска зареждане и внимателна проверка на хибридната система при покупка. От другата страна стоят S 580 V8, AMG S 63 E Performance и Maybach S 680 – истинските върхови версии, които са празник за сетивата, но и учебник по това колко сложен и скъп може да бъде един съвременен флагман.

Заключение

Ако трябва да го кажем простичко – няма „една“ правилна Мерцедес Бенц S-класа, има правилна S-класа за конкретния човек, джоб и нерви.

За фенове на старото „желязо“, които са готови да влагат време и пари, добре запазен W140 S 500 или S 600 е мечта – тежък автомобил, който дава усещането за бронетранспортьор с кожа и дърво, но вече е на възраст, при която всяка ръка по него струва пари. При W220 евтиният вход в света на S-класата често излиза най-скъпо – там предимство имат само много добре запазени екземпляри, в които вече е инвестирано в окачване и ръжда, а AMG версиите са по-скоро за хора, които търсят играчка, не транспорт.

Най-балансираните поколения за реално всекидневно ползване в момента са W221 и W222. Дизелови W221 S 320 CDI / S 350 CDI или W222 S 350 d / S 400 d, плюс S 500/S 560 за тези, които държат на бензинов V8, дават най-добрата комбинация между комфорт, престиж, динамика и сравнително предвидима поддръжка. Това са колите, които още са достатъчно модерни, за да не изглеждат „остарели“, но не са до такава степен натъпкани с електроника и хибридни технологии, както W223.

W223 е S-класата за хора, които искат най-новото – огромни екрани, 48-волтови системи, плъгин хибриди, стотици асистенти. Там рационалният избор са S 350 d, S 400 d и S 580 e, стига да се купуват с ясна история и пълна диагностика. Всичко над това – V8, AMG, Maybach – е прекрасно като преживяване, но вече говорим за автомобил, който изисква бюджет и манталитет на собственик на частен самолет, а не на човек, който просто иска удобна кола за семейството.

Източници и полезни връзки

Mercedes-Benz W140 – технически данни и двигатели
Подробен преглед на „танка“ W140, с всички бензинови и дизелови мотори, включително V12 M120 и AMG версиите 7.0/7.3, история на модела и технически особености. Подходящ за всеки, който иска да влезе дълбоко в темата за най-тежката S-класа.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_W140

Mercedes-Benz S-Class W220 – поколения, мотори и варианти
Официална енциклопедична статия за W220 с пълния списък от V6, V8 и V12 двигатели, информация за производството, трансмисиите и различните версии, включително AMG и S-Guard. Много полезна основа, ако сравняваш конкретни S-класи по години и мотори.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_S-Class_(W220)

W220 S-Class Encyclopedia – практическо ръководство за собственици
Голям сборен ресурс, направен от собственици и механици, посветен на W220. Вътре има раздели за мотори, трансмисии, електроника и най-честите проблеми, както и ръководства за ремонт и диагностика. Ценно четиво, ако сериозно обмисляш покупка на W220.
https://w220.wiki/Index

Airmatic на W220 – подробно обяснение на въздушното окачване
Специализиран материал за Airmatic системата при W220 – как работи, кои компоненти се чупят най-често, типични симптоми и базова логика за диагностика. Много полезен, когато искаш да разбереш защо дадена S-класа кляка, вдига се бавно или „люлее“ странно.
https://w220.wiki/Airmatic

The Story Behind Mercedes-Benz’s Worst S-Class Mistake – CarBuzz
Журналистически материал, който разглежда W220 като най-противоречивата S-класа – с фокус върху ръждата, ранните проблеми с надеждността и компромисите в качеството. Добър контрапункт на официалните енциклопедични статии.
https://carbuzz.com/features/the-story-behind-mercedes-benzs-worst-s-class-mistake

Mercedes-Benz S-Class W221 – модели и двигатели
Енциклопедичен преглед на W221 с всички бензинови и дизелови мотори, мощност, години на производство и основни технически параметри. Удобен като справочник, ако сравняваш S 320 CDI, S 350 CDI, S 500, S 63 AMG и останалите версии.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_S-Class_(W221)

Mercedes-Benz S-Class W222 – модерната S-класа с LED и плъгин хибриди
Подробна страница за W222 с описание на дизеловите и бензиновите мотори, AMG версиите, Maybach изпълненията и първите плъгин хибриди S 500 / S 560 e. Включва и технически данни за разход, ускорение и оборудване.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_S-Class_(W222)

Mercedes-Benz S-Class W223 – последното поколение
Актуална информация за W223 – платформа, двигатели (OM656, M256, V8, V12), плъгин хибрид S 580 e, AMG S 63 E Performance и бронираната S 680 Guard. Полезна отправна точка за всеки, който гледа най-новата S-класа.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_S-Class_(W223)

Mercedes-Benz OM642 и OM656 – дизеловите гръбнаци на модерната S-класа
Технически статии за трилитровия V6 OM642 и редовия шестцилиндров OM656, които стоят зад моделите S 320 CDI, S 350 CDI, S 350 d и S 400 d. Описват конструкцията, мощността и типичните проблеми, което помага да оцениш реалния им ресурс.
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_OM642_engine
https://en.wikipedia.org/wiki/Mercedes-Benz_OM656_engine

Mercedes-Benz S 580 e и S 580 – подробни спецификации
Специфични технически справочници с данни за S 580 e плъгин хибрид и S 580 V8 – системна мощност, въртящ момент, обем на батерията, електрически пробег и разход на гориво. Полезни, ако искаш да сравниш реалните възможности на бензиновите и хибридните върхови версии.
https://www.ultimatespecs.com/car-specs/Mercedes-Benz/131086/Mercedes-Benz-W223-Class-S-580e.html
https://www.auto-data.net/en/mercedes-benz-s-class-w223-s-580-v8-503hp-eq-boost-4matic-9g-tronic-43453