Ако попиташ случайно таксиметров шофьор, семеен човек с три деца и човек, който редовно прави по 50 000 километра годишно, кой е „истинският“ Мерцедес, шансът да чуеш отговора „E-класа“ е огромен. Мерцедес Бенц E-класа от десетилетия е гръбнакът на марката – голям, удобен, стабилен автомобил, който може да бъде и работен кон, и луксозен бизнес седан, и семейна кола за дълъг път. Затова у нас „мерцедес е класа“ не е просто модел, а понятие – символ на комфорт, респект и онова усещане, че колата е направена да качва километри, а не да се пази за специални случаи.

През годините E-класата минава през легендарни поколения – W124, W210, W211, W212, W213 – всяко със свой характер, силни и слаби места. W124 е митологията за „неубиваемия“ Мерцедес, W210 еколата, която мнозина обичат и мразят заради ръждата, W211 носи по-модерния комфорт и сложната електроника, а W212 и W213 вече са пълнокръвни съвременни бизнес лимузини. Заедно с това се сменят и поколения дизели и бензини – от старите атмосфери и механични помпи до модерните CDI мотори, турбини, филтри за твърди частици и автоматични кутии с 5, 7 и 9 предавки.

В България Мерцедес Бенц E-класа втора ръка е една от най-търсените комбинации изобщо. Причината е проста – на пазара има буквално всичко: от евтини, уморени W210 на ръба на живота си, през по-запазени W211 и W212, върнати от лизинг, до свежи W213, дошли скоро от Европа с ясна сервизна история. На хартия всички те са „Е-класа“, но в реалния живот разликата между отделните години, мотори и конкретни екземпляри може да е от „злато“ до „капана на живота“.

Най-големият капан е митът, че всяка E-класа е вечна. Да, има мотори и комбинации, които спокойно минават стотици хиляди километри. Но има и години, в които антикорозионната защита е била компромис, периоди с по-капризни дизели, експерименти с електроника, сложни системи за въздух, както и цяла вълна от евтини, но съмнителни части и масла, които влизат у нас. В резултат една и съща „мерцедес е класа“ в обявата може да бъде или сериозна кола с остатъчен живот, или хубава снимка на автомобил, който ще иска повече пари за ремонти, отколкото за покупка.

Точно затова има смисъл да погледнем систематично през поколенията – от W124 до W213. Да видим кои дизели са доказани и кои вече са рискови, кой бензин се разбира с газ и кой не, какъв е реалният разход в живота, а не в каталога, и къде се крият хроничните проблеми по купе, окачване, електроника и скоростни кутии. Ще обърнем внимание и на това какво значи mercedes e класа втора ръка в различните ценови диапазони – какво реално купуваш за по-малък бюджет и какво вече е разумно да очакваш от по-свежите поколения.

И, както при C-класата, накрая ще оставим „десерта“ – V8 версиите, AMG и Брабус изпълненията, които показват какво може да бъде E-класа, когато инженерите са имали повече свобода, а счетоводителите – по-малко думата. Но основата ще остане там, където е най-важно за българския шофьор: кои мотори и години стават за всекидневна кола, какво да се гледа при покупка и как да не се изненадаш неприятно от разхода и поддръжката, след като вече си паркирал „мечтата“ пред блока.

Когато човек избира Мерцедес Бенц E-класа втора ръка, е полезно да я погледне в по-широк контекст – как се подрежда спрямо другите популярни модели на марката, кои поколения са най-търсени у нас и какви са типичните разходи за поддръжка при различните серии. Точно затова има смисъл да се мине през обобщаващия материал за Мерцедес автомобили втора ръка в България, където са събрани най-масовите модели, типичните им болежки и реалните плюсове и минуси при покупка, така че изборът на конкретна E-класа да стъпи на по-здрава база.

W124 – легендата, от която тръгва образът на „вечната“ Мерцедес Бенц E-класа

W124 е поколението, което изгради мита за неунищожимата Мерцедес Бенц E-класа. Първоначално излиза като наследник на W123, а името „E-класа“ се появява официално след фейслифта, но за практиката това е една и съща кола – голям, стабилен седан или комби, проектиран за огромни пробези. Днес масово екземплярите са на възраст 30+ години, което означава, че само по себе си шасито вече е на ръба на нормалния цикъл на употреба, но ако някъде има шанс за „вечен“ автомобил, то е именно тук.

При бензиновите мотори най-голяма слава имат M103 и M104 – редови шестцилиндрови агрегати с обем 2.6, 3.0 и 3.2. Те са гладки, тихи и много приятни за каране, особено в комбинация с автоматична кутия. Реалният разход за 3.0 бензин автомат е около 11–13 литра в смесен режим, а в града спокойно може да стигне и 14–15 при тежък трафик. Слабите места са типични: гарнитура на глава при прегряване, омасляване около капака на клапаните, стари маркучи и уплътнения, които след десетилетия просто се предават. При M104 добавяме и рисковете около електроинсталацията и чувствителността към нискокачествено масло – тези двигатели не търпят дълги интервали със „всичкосливно“.

Четирицилиндровите бензини са по-икономични, но и по-слаби. Те често се карат на газ и могат да се превърнат в много евтина за движение E-класа, ако инсталацията е сложена качествено. Разход от порядъка на 10–11 литра газ на сто извънградско и 12–13 смесено е реалистичен. Проблемите при тези мотори са по-скоро от възраст и лоши ремонти – износени разпределителни валове при каране на сухо масло, аматьорски газови уредби, прехвърлени от кола на кола, и лоши настройки, които убиват и динамика, и разход.

Дизеловите мотори са причината толкова хора да свързват mercedes e класа с „танк за милиони километри“. OM602 и OM603 (пет и шест цилиндъра, атмосферен или турбо) са легендарно здрави, ако им се сменя правилно маслото и не се прегряват. Атмосферните версии са бавни, но икономични – 6–7 литра извънградско не са проблем, а турбо дизелите добавят приемливо ускорение при разход около 7–8 литра. Основните им врагове са прегряване, каране с лошо гориво и „донастройки“ по помпата и турбото от хора, които гонят повече мощност, отколкото конструкцията е предвидена да поеме. Когато дюзите са в кондиция, помпата не е пипана от всеки втори майстор и охлаждането работи, тези мотори са наистина уникално устойчиви.

Слабите места при W124 вече са концентрирани в две посоки – ламарина и обща умора. Макар да е по-добре защитен от ръжда от W210, след толкова години всяка Мерцедес Бенц E-класа от това поколение трябва да се гледа за корозия по прагове, задни вежди, носачи на задния мост и пода около крика. Често автомобилът изглежда прилично отвън, но отдолу има сериозни проблеми, които превръщат дори здрав мотор в безсмислена инвестиция. Окачването също носи възрастта – тампони, шарнири, пружини и амортисьори са сменяни по няколко пъти, понякога с най-евтиното възможно. Резултатът е кола, която уж е „Мерцедес“, но вози твърдо, тропа и се държи нестабилно.

Електрическата част при W124 е сравнително проста, но и тук годините си казват думата. Окислени букси, прекъснати маси, стари релета и износени ключове могат да се превърнат в серия дребни, но досадни проблеми – неработещи ел. стъкла, играещи обороти, прекъсващ климатик. За разлика от по-новите поколения тези неща обикновено се оправят, но изискват човек, който разбира от конкретния модел, а не просто да „сменя на посоки“.

От гледна точка на разходи и ремонти, W124 днес е по-скоро кола за ентусиасти. Да се купи mercedes e класа втора ръка от това поколение със стабилен мотор и купе е трудно и скъпо. Добър екземпляр вече струва прилични пари, а евтините „оферти“ обикновено крият купе, което се разпада, и двигател, който е видял повече майстори, отколкото собственици. Ако обаче човек намери запазена кола и е готов да инвестира в профилактично обслужване – гуми, спирачки, всички масла, ремъци, маркучи – може да получи легендарното усещане, заради което Мерцедес Бенц E-класа е станала символ на „вечния“ автомобил. Но това вече не е избор за евтино всекидневие, а за хора, които съзнателно искат именно този класически автомобил и са готови да го гледат като проект, не като просто транспорт.

W210 – ръждата, легендарните дизели и „двуликият“ образ на Мерцедес Бенц E-класа

W210 е може би най-противоречивата Мерцедес Бенц E-класа. От една страна – комфортна, просторна, с много здрави дизелови мотори, които станаха емблема на дългите курсове и такситата по цяла Европа. От друга – поколението, което най-много пострада от ръжда и икономии в ламарината. Затова у нас за един и същи модел можеш да чуеш и „това е най-добрата mercedes e класа“, и „никога повече W210“, в зависимост от това на какъв екземпляр е попаднал човек.

При бензиновите мотори основата са четирицилиндровите 2.0 и 2.3, както и V6 агрегатите 2.4, 2.6, 2.8 и 3.2. Четирицилиндровите бензини са сравнително прости и често се карат на газ. Разходът в реални условия е около 10–11 литра бензин смесено или 11–13 литра газ, ако уредбата е направена читаво. Слабите места са типични за възрастта – омасляване около капаците, стареещи маркучи, износени дросели и дебитомери. V6 моторите (M112) дават много по-гладка работа и по-приятно ускорение, но разходът спокойно стига 12–13 литра и нагоре в града. При тях се следи за течове на масло, шум от веригата при студен старт и състоянието на запалителните бобини – евтините заместители бързо се предават.

Истинската легенда при тази Мерцедес Бенц E-класа са дизеловите варианти. В началото има още стари атмосферни и турбо дизели с механични помпи, но решаващият скок идва с CDI поколенията – 2.2, 2.7 и 3.2 литра (OM611, OM612, OM613). Тези мотори комбинират огромен ресурс с приличен разход и достатъчно мощност за тежка Е-класа. В реален смесен цикъл 2.2 CDI се движи около 6,5–7,5 литра, а 2.7 CDI – около 7–8 литра, ако колата не е „тунвана“ по помпата и турбото. При 3.2 CDI разходът логично е по-висок, но пък въртящият момент прави колата изключително приятна на дълъг път.

Слабите места на CDI дизелите не са в основната механика, а в периферията и обслужването. „Черната смърч“ около дюзите – теч на компресионни газове през гарнитурите – е типичен проблем, когато дюзите не са затегнати и уплътненията са стари. Ако се остави така, главата се изяжда, ремонтът поскъпва и уж „евтината“ mercedes e класа втора ръка изведнъж става много скъпа. Добавяме възможни течове от високонагнетателната помпа, запушване на EGR и проблеми с дебитомери – все неща, които при редовна смяна на масло, филтри и нормално гориво или не се появяват, или се хващат навреме.

Реалната ахилесова пета на W210 е купето. Ръжда по предни и задни калници, долни ръбове на вратите, праговете и около капачката за гориво е почти стандарт. Има немалко Е-класи, които отдалеч изглеждат прилични, но отдолу праговете са на кръпки, носещите елементи са изгнили, а задният мост е държан повече на ръжда, отколкото на метал. Това е поколението, при което „козметичният ремонт“ най-често крие сериозни проблеми, така че визуално лъскав W210 не означава здрав W210.

Окачването на тази Мерцедес Бенц E-класа е комфортно, но многоточковото предно и задно окачване страдат много от нашите пътища и евтини части. Разбит преден мост, износени тампони на носачи и стабилизиращи щанги, тропащи биалети – всичко това е ежедневие при автомобили, които години наред са карани с най-евтините възможни компоненти. Когато обаче се вложат качествени части, Е-класата отново започва да вози така, както трябва – меко, стабилно и без излишни шумове.

Електрониката при W210 не е толкова сложна като при следващите поколения, но все пак има клопки. Проблеми с модула за запалване (EZL), с ключовете и имобилайзера, с ABS/ESP и с датчиците на автоматичната кутия не са рядкост. При по-луксозните версии с повече екстри климатроникът и седалките също могат да имат свои номера – вентилатори, клапи, подгряване. Тук важи простото правило: преди покупка се пробва абсолютно всичко, от седалките и ел. стъклата до круизконтрола, а после се прави диагностика, за да не се окаже, че „само една лампичка свети“ крие цял списък с грешки.

Скоростните кутии са както ръчни, така и автоматични. Автоматите 722.6 в комбинация с дизеловите мотори са един от най-удачните избори – здрави, комфортни и издръжливи, стига маслото да се сменя на човешки интервал, а не „веднъж в Германия и повече никога“. Когато се кара с старо масло, започват ритания, бавни включвания и накрая – ремонт, който спокойно може да струва колкото половин евтина mercedes e класа втора ръка. Ръчните кутии са по-прости, но при сериозни пробези съединителят и маховикът стават съществен разход, особено при по-мощните дизели.

На днешния пазар W210 е раздвоен образ. Евтините екземпляри почти винаги са компромис – силно корозирали, със „смесена“ сервизна история и неизвестен брой ремонти. На другия полюс стоят запазените автомобили с сухи прагове, читави мотори и обслужени кутии, които вече не са евтини, но дават онова усещане за истинска Мерцедес Бенц E-класа – голяма, стабилна, икономична за размера си и способна да минава по много километри, без да се разпада около теб. Именно затова при W210 най-важното решение не е „дизел или бензин“, а „здраво купе и доказана история или евтина и лъскава кола с тежко минало“.

В последните десетилетия именно C-класата е „входната врата“ към марката за много българи – компактна, но комфортна, с богата гама от дизелови и бензинови мотори и огромен избор на пазара втора ръка. За да не се разчита само на митове от форумите, има смисъл преди покупка да се мине през детайлен гид за Мерцедес Бенц C-класа – проблеми, разход и поддръжка, където по поколения са събрани най-здравите и най-проблемните мотори, типичните слаби места по купе и окачване и реалните разходи за поддръжка в български условия.

W211 – модерният работен кон на Мерцедес Бенц E-класа

W211 е поколението, с което Мерцедес Бенц E-класа окончателно влиза в модерната епоха – повече електроника, по-висок комфорт, нови поколения дизели и бензини и чувствително по-различно усещане от W210. В България това е любимата „служебна“ и „такси“ Е-класа от последните 15–20 години – масово се караше по Европа, върна се у нас като mercedes e класа втора ръка и още продължава да пълни обявите. Точно тук обаче разликата между „удар в десетката“ и „бездънна касичка“ е огромна и минава през два ключови въпроса: кой мотор и как е поддържан.

При бензиновите версии началото е със старите познати V6 мотори M112 (2.6, 3.2) и по-нататък M272 (2.5, 3.0, 3.5). Старият M112 е относително прост, с приличен ресурс и типичен разход от 11–13 литра смесено, ако колата е с автомат и се кара нормално. Слаби места – омасляване, стареещи гарнитури, по някой датчик, дросел или дебитомер, които не струват цяло състояние. При M272 картината е по-деликатна: моторът е по-съвременен, върви хубаво и гори приблизително същия разход, но има прословут проблем с билдовете на веригата и балансния вал при определени години. Ако веригата не е сменяна навреме, се появяват шумове, грешки по фазите и накрая ремонт, който може да надхвърли цената на евтин mercedes e класа втора ръка.

По-малките бензинови мотори с компресор (като 1.8) се срещат по-рядко в E-класа, защото колата е тежка и масово клиентите са търсили по-пълнокръвни агрегати. Там се гони разход 9–11 литра, но реалността често е малко по-висока заради теглото и автоматика. При V8 версиите разходите и за гориво, и за поддръжка излизат от рамката на „разумна ежедневна кола“ и това вече е територия на ентусиастите.

Дизеловите мотори са сърцето на W211 и причината този модел да се счита от мнозина за най-добрата Мерцедес Бенц E-класа за много километри. Четирицилиндровият 2.2 CDI (OM646) е един от най-успешните агрегати – прост за стандарта на времето, икономичен и с приличен ресурс. Реален разход от 5,5–6 литра извънградско и 6,5–7,5 литра смесено е напълно постижим при нормално каране. Типични проблеми – дебитомери, EGR, запушване на всмукателния колектор и накрая дюзи, ако горивото е било „геройско“. Когато маслото се сменя навреме, филтрите са качествени и човек не оставя дребните симптоми да се влачат, този мотор може да мине много сериозен пробег без драма.

Петцилиндровият 2.7 CDI и шестцилиндровият 3.2/3.0 CDI дават онова „истинско E-класа“ усещане – масивен въртящ момент, тихо мъркане на мотора и лекота при изпреварване. Разходът за 2.7 CDI обикновено е 7–8 литра смесено, а при 3.0 CDI – 7,5–9 в зависимост от стила. Проблемите вече отиват към дюзи, вихрови клапи във всмукателния колектор, турбини и при някои екземпляри – към веригата и маслената система. Важното е да се знае, че тези мотори са чувствителни към лошо масло и дълги интервали – кола, която 2–3 пъти е карана по 30–40 хиляди километра без смяна, може да изглежда прилично, но вътре да е износена до степен да започне да „връща“ с разход на масло, шумове и грешки.

Една от най-специфичните теми при W211 е спирачната система SBC (Sensotronic Brake Control) в по-ранните години. Това е електрохидравлична система, която спира прекрасно, но има ограничен ресурс и при определен брой цикли блокът започва да дава грешки и изисква подмяна или ремонт. Официално решението не е евтино, а „бюджетните“ намеси могат да доведат до непредвидимо поведение на спирачките. При по-късните години на W211 Мерцедес се връща към по-класическа хидравлична система, което е плюс за хора, които не искат да мислят за SBC блока изобщо. При оглед на такава E-класа е важно да се види дали има активни грешки по спирачната система и какво е правено по нея.

Окачването при W211 също има две лица. Стандартните версии с пружини и амортисьори са сравнително предвидими – сменяш износените носачи, тампони и биалети с качествени части и колата започва да вози така, както трябва. При версиите с Airmatic (въздушно окачване) комфортът е друга вселена, но и потенциалните разходи са по-сериозни. Въздушни възглавници, компресор, клапанни блокове – всичко това има ресурс и когато се купува по-стар mercedes e класа втора ръка с Airmatic, трябва да се предвидят пари за евентуален ремонт или подмяна. Добрата новина е, че при навременна реакция и качествени ремонти системата може да работи надеждно, но не е за хора, които търсят „евтина Е-класа“.

Купето при W211 вече е по-добре защитено от ръжда в сравнение с W210, но проблемът не е изчезнал. Напуквания по боята, шупли около калниците, долната част на вратите и зоните, където се задържа вода и сол, трябва да се гледат внимателно. Много коли са идвали от райони с по-тежък климат и солени зими, а после са „освежавани“ за продажба. При оглед е добре да се качи колата на подемник и да се погледне подът, праговете и носещите елементи – Е-класа трябва да е стабилна платформа, а не кола, в която ремонтите по ламарината са повече от тези по механиката.

Електрониката в салона – мултимедия, COMAND, климатроник, седалки, парктроници – вече е сериозен фактор. При W211 има немалко автомобили с дребни електрически „нерви“ – изгорели пиксели, неработещи бутони, проблеми с COMAND-а, датчици за дъжд и светлина, сензори за паркиране. Повечето от тези неща не са фатални, но струват пари и време, а при определени комбинации от грешки може да се окаже, че колата е била „кърпена“ софтуерно, а не ремонтирана.

Скоростните кутии са предимно 5G-Tronic и по-късно 7G-Tronic автомати. И двата типа са комфортни и могат да живеят дълго, ако маслото се сменя редовно с правилния тип и не се кара с прегрели течности. Симптоми като удари при превключване, забавяне при вкарване в D или R и вибрации не трябва да се подминават – това са ранни сигнали, че нещо по кутията и/или софтуера иска внимание. Ръчните кутии са по-редки, но са добър вариант за хора, които държат на механика и искат да намалят риска от скъп автоматичен ремонт – цената е по-малко комфорт в трафик.

Като баланс W211 често се смята за „последната истинска работна“ Мерцедес Бенц E-класа – достатъчно модерна, за да е комфортна и безопасна, но не чак толкова сложна, че всяко нещо да струва цяло състояние. В българските условия най-практични са четирицилиндровият 2.2 CDI и шестцилиндровите CDI мотори, комбинирани с автоматична кутия и стандартно окачване. Ако екземплярът е без SBC (или с доказано решен проблем), с нормално купе и реална сервизна история, това може да е една от най-разумните комбинации за човек, който иска mercedes e класа втора ръка за дълги пътища и всекидневие, без да влиза в приключението „евтин, но изгнил W210“ или в по-скъпата зона на W212/W213.

W212 – най-логичната Мерцедес Бенц E-класа за българския шофьор

W212 е поколението, в което Мерцедес Бенц E-класа влиза в съвременната епоха, без да губи напълно „железния“ характер на по-старите модели. По-остър дизайн с четири фара отпред (а след фейслифта – обединени в един), по-съвременен салон, много по-добра пасивна безопасност и нови поколения мотори. Не случайно точно W212 се превърна в масов избор за таксита и междуградски превози в цяла Европа – това е Е-класа, която спокойно може да навива стотици хиляди километри, ако се поддържа правилно.

При бензиновите версии основата са турбо агрегатите E200 и E250 – четирицилиндрови мотори с директно впръскване. На хартия те дават чудесен баланс – прилична мощност, сравнително нисък разход и по-нисък данък спрямо шестцилиндровите. В реални условия E200 в W212 може да се движи с около 8–9 литра смесено, ако се кара разумно, а при по-тежък крак и магистрални скорости разходът спокойно стига 10–11. Проблемите тук са свързани с директното впръскване – чувствителност към качество на горивото, замърсяване по всмукателните клапани, възможни грижи с инжектори и високонагнетателна помпа, ако обслужването е било „на око“. Не са мотори за хора, които обичат да сипват най-евтиния бензин и да забравят за интервалите.

Шестцилиндровите бензинови мотори в W212 са все по-рядка гледка в обявите, но все още съществуват – там вече говорим за разход над 12 литра в града и 9–10 извънградско, но за сметка на това комфортът и звукът са на съвсем друго ниво. Тези версии са логични само ако човек съзнателно иска такъв мотор и е готов да го поддържа с качествени масла и части, а не като „малко по-силна Е-класа“.

Дизеловите варианти са мястото, където W212 свети най-силно. Четирицилиндровият 2.2 CDI (OM651) е гръбнакът на това поколение. Той е по-шумен и „работлив“ на празен ход от по-старите пет и шестцилиндрови дизели, но в комбинация с 7G-Tronic и добре настроено шаси прави Е-класа много икономична и достатъчно динамична. Реален разход от 5–6 литра извънградско и 6,5–7,5 литра смесено е напълно постижим, особено при фейслифтовите версии. Слабите места – проблеми с дюзи, верига (при определени години и при сериозни „удължавания“ на сервизните интервали), EGR и DPF. Този мотор не понася „сменям масло, когато светне нещо“. Ако се обслужва през реални 10–12 хиляди километра с читаво масло и филтри, може да измине огромни пробези; ако обаче е карана „флотно“ без грам милост, после сметката идва при следващия собственик.

Шестцилиндровият 3.0 CDI (в различни мощности) е може би най-приятната комбинация за дълги пътувания. Мощност и въртящ момент има в излишък, колата ускорява без напрежение, а при магистрални скорости оборотите са ниски. Реалният разход за mercedes e класа W212 с 3.0 CDI е около 7–8 литра смесено, ако човек не се увлича постоянно. Слабостите са типични – вихрови клапи, дюзи, EGR, турбини и, при занемарени екземпляри, верига. Това са мотори, които не прощават евтините масла; когато вътре се наливат „бюджетни“ продукти и се карат по 25–30 хиляди километра без смяна, резултатът е ускорено износване и бавна, но сигурна деградация.

Купето на W212 е осезаемо по-добре защитено от ръжда в сравнение с W210 и W211, но не е напълно „неуязвимо“. Проблемните места са около арките на калниците, долната част на вратите, ръбовете на багажника и пода при зони, където се задържа вода и сол. Когато се търси mercedes e класа втора ръка от това поколение, оглед отдолу и по ръбовете е задължителен – особено при коли, идвали от северни държави. Много W212 изглеждат прекрасно отгоре, но под декоративните кори се крие корозия, която след няколко години ще даде своята цена.

Окачването има два основни варианта – стандартно с пружини и амортисьори и Airmatic. Стандартното окачване носи познатите болежки: износени тампони на носачи, биалети, шарнири, омекнали пружини и уморени амортисьори. Това са предвидими разходи, ако се ползват качествени части – след една по-сериозна профилактика Е-класата започва да вози тихо и стабилно, а не като „раздрънкан танк“. Airmatic системата е големият бонус по комфорт, но и големият риск по джоб. Спадащи възглавници, шумен компресор, блокирали клапани – всичко това струва осезаемо повече от стандартно окачване. Който иска Мерцедес Бенц E-класа с въздушно окачване, трябва да е готов да задели бюджет и за този компонент, иначе удоволствието бързо се превръща в поредица от ремонти.

Електрониката в салона при W212 е модерна, но не толкова крайна, колкото при W213. COMAND системата, навигацията, Bluetooth, седалките с електрорегулировки, парктрониците и асистиращите системи трябва да се пробват една по една. Често срещани са дребни проблеми с парктроници, сензори за дъжд и светлина, капризни модули на седалки и износени пиксели или бутони по мултимедията. Тези неща не спират колата, но струват пари, а при някои екземпляри са знак, че автомобилът е живял тежък „служебен“ живот с много хора зад волана.

Скоростните кутии в W212 са предимно 5G-Tronic в началото и 7G-Tronic/7G-Tronic Plus в по-късните години. И двете са комфортни, но и двете изискват редовна смяна на масло с правилната спецификация. Кутии, които са минали 250–300 хиляди километра без смяна на ATF, започват да „говорят“ – ритания, забавяне между предавките, вибрации. Превантивното обслужване струва чувствително по-малко от пълен ремонт на автомат, така че при mercedes e класа втора ръка от това поколение е разумно още в началото да се предвиди бюджет за смяна на масло в кутията, независимо какво твърди продавачът.

В практиката W212 често се оказва „златната среда“ за българския шофьор. По-модерен и безопасен от W211, но не толкова електронно претоварен като W213, с много добре разработени дизелови мотори и богата наличност на части. Най-логичните комбинации за нашите условия са E220 CDI и E250 CDI с автоматична кутия и стандартно окачване – достатъчно мощни, икономични и сравнително предвидими като поддръжка. За хората, които искат повече тяга и пътуват много извънградско, E350 CDI е изключително приятен, но изисква по-добър контрол върху историята и обслужването. При всички положения мерцедес е класа W212 се отплаща най-много на тези, които не гледат само километри и година, а ровят в сервизни книжки, фактури и реално състояние – тогава тази Е-класа може да бъде точно онзи „истински“ Мерцедес, за който хората разказват, че те вози дълго и спокойно, без да те разорява с ремонти.

W213 – дигиталната Мерцедес Бенц E-класа и големият тест за електрониката

W213 е Е-класата, която окончателно влезе в дигиталната ера. Огромни екрани отпред, дигитално табло, море от асистенти и системи за безопасност, по-лека каросерия и изцяло ново поколение дизели и бензини. Ако W212 е „последната класическа“, то W213 е първата истински модерна Мерцедес Бенц E-класа, в която инженерите и програмистите имат почти еднаква дума. На българския пазар този модел вече навлиза сериозно като mercedes e класа втора ръка – основно върнати от лизинг коли от Германия, Австрия, Холандия и Скандинавия.

При бензиновите мотори ядрото са четирицилиндровите турбо агрегати – E200 и E300 с обем 2.0, по-рядко по-малки варианти, а нагоре – шестцилиндрови версии и AMG. В реални условия E200 в комбинация с 9G-Tronic може да държи 7,5–8,5 литра смесено, ако се кара със спокойно темпо и се използва потенциалът на дългите предавки. При по-динамично каране и магистрала със 140+ скорост разходът бързо стига 9–10 литра. Слабите места не са в основния блок, а в периферията – директно впръскване, инжектори, високо налягане, турбо и системи за контрол на емисиите. Тук евтин бензин, подобрители със съмнителен произход и „разтегнати“ сервизни интервали са сигурен билет към по-сериозни разходи. Тези мотори се отплащат, ако им се налива качествено масло, сменя се навреме и горивото не е най-евтиното на колонката.

Дизеловите мотори в W213 са от новото поколение – 2.0 OM654 и 3.0 OM656. E220d и E300d с 2.0 дизел са абсолютният хит при служебните и флотни автомобили в Европа. Реален разход 5–6 литра извънградско при магистрално каране и около 6,5–7 литра смесено е напълно реалистичен, при условие че колата е поддържана и DPF/AdBlue системите работят както трябва. 3.0 дизелите в E350d/E400d предлагат фантастичен въртящ момент и ускорение, но разходът логично отива нагоре – 7–8 литра смесено при нормално каране и повече, ако човек редовно „изпъва“ колата.

Слабите места тук вече са силно свързани с екологичните системи. DPF, EGR, SCR катализатори, AdBlue помпи и дюзи – всичко това работи отлично, докато автомобилът се кара по предназначение, с нормално гориво и маршрути, които позволяват регенерация. При коли, които са били върнати от лизинг и основно са въртяни градско, или при шофьори, които редовно сипват съмнителна нафта, точно тези системи започват да „връщат“ с грешки, загуба на мощност и скъпи ремонти. Опитите за „софт премахване“ на DPF и AdBlue при W213 са краткосрочна радост – колата може да тръгне по-леко, но в дългосрочен план последствията за двигателя, екологията и потенциалните прегледи са сериозни.

Купето на W213 е много добре защитено от корозия – тук ръжда по прагове и калници не е масов проблем, но не е и невъзможна, особено при ударени и зле ремонтирани коли. По-важното при този модел е да се гледа за качеството на възстановяване след удари – разминавания в фугите, различни нюанси на боята, кривини по гредите отпред и отзад. Много от тези автомобили са били служебни и на магистрала, което означава, че са виждали и тежки инциденти. „Перфектен“ външен вид, без нито една точица по боята, при кола на 200–250 хиляди километра трябва да събуди повече въпроси, отколкото възхищение.

Окачването при W213 отново се разделя на класическо с пружини и Air Body Control (въздушно окачване). Стандартните версии са сравнително предвидими – при големи пробези се сменят носачи, тампони, биалети и амортисьори, и колата връща добрия комфорт. При въздушните варианти комфортът е страхотен, но рисковете са ясни: въздушни възглавници, компресор, клапанни блокове. Колкото по-стар и по-евтин става един mercedes e класа W213 с въздушно окачване, толкова по-важно е да има резерв за евентуални ремонти по тази система. В противен случай собствениците често стигат до грозни решения тип „преход към пружини“, което убива идеята на модела.

Електрониката и асистентите са голямата тема при W213. Огромни екрани, дигитално табло, адаптивен круизконтрол, асистент за лента, автономно спиране, паркинг асистент, камери, radars – всичко това трябва да се тества при оглед. Нормално работеща Мерцедес Бенц E-класа от това поколение не трябва да свети като коледна елха на таблото. Ако има постоянни предупреждения за камери, radars, парктроници, ABS/ESP или грешки по въздушни възглавници, шансът проблемите да са „натрупвани“ във времето е голям. Всеки модул поотделно не е непременно убийствен разход, но в пакет могат да превърнат уж изгодна кола в постоянен гост на сервизите.

Скоростната кутия при W213 почти винаги е 9G-Tronic – деветстепенен автомат, който държи оборотите ниски и помага и на разхода, и на комфорта. Когато маслото се сменя навреме и колата не се кара като на рали, тази кутия работи плавно и почти незабележимо. При пренебрегване на обслужването се появяват познатите симптоми – леки ритания, забавяне при включване, вибрации при тръгване. И тук важи правилото, че профилактичната смяна на масло и филтър е много по-евтина от ремонт на автомат с девет предавки.

На практика W213 е Е-класа за хора, които искат всички модерни удобства и са готови да приемат, че това не е „танкът W124“, а сложна машина, която иска дисциплина в обслужването. За българския пазар най-разумни са E220d и E300d с доказуема сервизна история и без съмнителни намеси по екологичните системи. Бензиновите E200/E300 също са хубав избор за по-малък годишен пробег, стига да се зарежда качествено гориво и да се следи отблизо състоянието на инжекторите, веригата и турбото. Когато попаднеш на читав mercedes e класа втора ръка от това поколение, усещането е изключително – колата вози като голям премиум седан, харчи като по-малка и дава цялата съвременна безопасност и комфорт, които старите легенди просто нямат. Но цената за това е ясна: никакви компромиси с масла, филтри, гориво и майстори „на паркинга“.

Най-здравите и най-удачните дизели в Мерцедес Бенц E-класа

Когато се говори за mercedes e класа втора ръка, в 90% от случаите става дума за дизел. Затова има смисъл да подредим по фамилии кои агрегати се смятат за по-удачни и кои искат повече внимание.

При по-старите поколения W124 и ранни W210 най-солидни са старите редови дизели с механични помпи – петцилиндровите и шестцилиндровите агрегати от семейството OM602/OM603 и ранните турбо версии. Те не блестят с динамика, но ако не са прегрявани и маслото им е сменяно навреме, издържат колосални пробези. Слабото им място днес е възрастта – трудно се намира екземпляр, който не е бил въртян, карамболизиран по сервизи и „дооправян“ по помпи и турбини.

При W210 и W211 златната среда са CDI дизелите 2.2, 2.7 и 3.2/3.0 в по-простите им варианти, без безумни тунинги и „екологични“ кастрации. Една mercedes e класа с 2.2 CDI и автомат, обслужвана през около 10–12 хиляди километра с читаво масло и филтри, спокойно може да прави по няколко обиколки на Европа. При 2.7 CDI и 3.2/3.0 CDI усещането е още по-добро – повече тяга, по-малко напрежение при изпреварване, разход в рамките на 7–9 литра, ако колата не се кара на ръба. Реално тук по-големият враг не е моторът, а лошото гориво и сервизните „икономии“.

При W212 най-удачен масов избор е 2.2 CDI в по-късните години и 3.0 CDI за хората, които пътуват много и не се плашат от малко по-висок данък и поддръжка. Една добре гледана E220 CDI с 7G-Tronic може да даде съвсем приличен разход и да се обслужва предвидимо – стига да не се кара с „удължени“ интервали и да не е била флотна кола със сменяни масла „когато остане време“. E350 CDI е буквално идеалната комбинация за дълъг път – колата върви леко, а моторът работи далеч от лимита си.

При W213 новите 2.0 и 3.0 дизели са много добри конструкторски, но тук вече поддръжката и екологичните системи са критични. E220d е перфектен за човек, който прави много извънградско, сипва качествена нафта и не кара само по 3–4 километра градско. За E350d/E400d важи същото, но с добавката, че ремонтите по такъв мотор и периферията вече са сериозно перо. При тези поколения изборът „кой мотор“ върви ръка за ръка с „как е поддържан“ – без сервизна история и диагностика по всички модули е рулетка.

Общото правило при дизеловите Мерцедеси е просто: агрегатите са конструирани да ходят много, но не прощават евтини масла, фалшиви филтри и „ще сипем каквото има“. Колкото по-нова е Мерцедес Бенц E-класа, толкова по-силно важи това правило.

По-рискови дизелови комбинации и какво да се избягва

При мерцедес е класа втора ръка има и конфигурации, които е по-добре да се заобикалят, освен ако човек не знае точно какво прави.

В по-старите поколения W210 и W211 всякакви „тежко преправяни“ CDI мотори със свалени катализатори, махнати вихрови клапи, „реставрирани“ помпи и турбини на неясна възраст са повече риск, отколкото шанс. Ако към това се добави и ръждясало купе, колата може да изглежда евтина, но поддръжката й да излезе по-скъпа от по-семпъл и запазен екземпляр.

При W211 ранните екземпляри с SBC спирачна система и тежък дизел могат да се окажат чувствително по-скъпи за вдигане „на ниво“, ако както спирачки, така и мотор и кутия имат нужда от сериозно обслужване. Когато такава кола е евтина и „само иска дребни неща“, обикновено истината е друга.

При W212 най-рискови са екземплярите, които идват от големи флотни клиенти, върнати от лизинг с огромни пробези, върнати назад километри и „освежени“ за продажба. Тук самият мотор може да е още сравнително здрав, но комбинацията от износено окачване, уморен автомат и DPF/AdBlue системи, които са работили на лимит, обещава доста ремонти.

При W213 риск са колите, при които екологичните системи са „оправяни“ софтуерно – махнат DPF, изключен AdBlue, кастрирани EGR-и. Да, за момента може да не светят лампи, но конструктивно моторът и цялата система са смятани да работят с тези елементи. Освен това при бъдещи прегледи и промени в законодателството подобен автомобил може да създаде съвсем други проблеми.

Най-краткото обобщение: при mercedes e класа втора ръка винаги е по-добре по-скромен, но честен дизел с нормален пробег, отколкото „вървежна“ версия с неясна история и много софтуерни и хардуерни намеси.

Бензиновите мотори – кога имат смисъл и с какво да внимаваме

Бензиновите версии на Мерцедес Бенц E-класа са по-рядко срещани у нас, но за определен тип шофьор могат да са по-добрият избор.

При W124 и ранни W210 редовите шестцилиндрови M103/M104 са приятни, но вече доста стари – купуваш не толкова мотор, колкото цялостен проект. Ако човек е фен и иска класика, това може да е хубаво решение, но не е рационален избор за ежедневна кола.

V6 моторите M112 (W210, ранни W211) са един от най-спокойните варианти – сравнително прост атмосферен агрегат, който с нормално обслужване дава приличен ресурс. Харчи повече, но е предвидим. При M272 (по-новите V6) вече има специфични рискове – балансен вал и верига в определени години. Ако тези неща не са правени, ремонтът струва повече от това, което много хора планират за поддръжка.

При W212 и W213 четирицилиндровите турбо бензини са логичен избор за хора, които карат по-малко километри годишно и не искат да рискуват с дизелови екосистеми. Там вниманието трябва да е върху високонагнетателната помпа, инжекторите, веригата и турбото. Когато се зарежда качествен бензин, маслото се сменя по реални, а не маркетингови интервали, и не се кара постоянно „на червено“, тези мотори могат да бъдат много добър компромис между разход и динамика.

Газовите уредби имат смисъл най-вече при по-старите атмосферни бензини – M112/M113 и по-простите агрегати. При директно впръскване и турбо се влиза в по-сложна територия – не е невъзможно, но и не е евтино, а грешен избор на система и монтажник лесно води до скъпи последствия.

Реален разход и ориентировъчен бюджет за поддръжка по поколения

За да има смисъл цялата тази теория, трябва да стъпим и на числа – не лабораторни, а реални.

При W124 и W210 с по-старите дизели (атмосферен или турбо) може да се постигнат 6–7 литра извънградско и 7–8 смесено, стига колата да е в хубаво състояние и да не се кара постоянно на „до ламарина“. Бензиновите шестцилиндрови агрегати отиват в диапазона 11–13 литра, а при градско и тежък крак и повече. Поддръжката изглежда евтина, ако човек сам си прави дребните неща, но при купе с ръжда и уморена механика сметката за вдигане на ниво може да надхвърли цената на колата.

При W211 една mercedes e класа 2.2 CDI в добра кондиция спокойно се движи с 6–7 литра смесено, а 2.7/3.0 CDI – с 7–9. Разумният годишен бюджет за поддръжка (масла, филтри, дребни ремонти, гуми) за човек, който кара 20–25 хиляди километра, е добре да е поне няколкостотин евро, без да броим големи инциденти. Ако колата идва с „наследени“ проблеми – SBC, уморен автомат, износено окачване – този бюджет за първата година лесно може да набъбне.

При W212 и W213 цифрите са по-добри откъм разход, но поддръжката е по-чувствителна. E220 CDI / E220d спокойно стои около 5–7 литра в зависимост от режима, а E350 CDI/E350d – 7–9 при нормално каране. Бензиновите 2.0 турбо са в диапазона 8–10 литра. Тук обаче всеки пропуснат сервиз или „спестен“ филтър се плаща по-късно – мотори с директно впръскване и сложни екосистеми не са направени да поемат компромиси.

Ако трябва грубо да се обобщи: за една Мерцедес Бенц E-класа, която да служи спокойно, е логично да се мисли не само за цената на покупка, а и за поне 10–20% от тази сума за първите две години поддръжка – профилактика, масла, гуми, дребни ремонти. Така sobственикът влиза в колата подготвен, а не изненадан, че премиум автомобилът не се поддържа с бюджет за малка градска кола.

V8, AMG и Brabus – когато Мерцедес Бенц E-класа става „кола за удоволствие“

При разговор за Mercedes e класа втора ръка рано или късно излизат имената E 500, E 55 AMG, E 63 AMG и всички „луди“ версии, през които минава моделът. Това вече не е стандартната Мерцедес Бенц E-класа, която вози семейства и търговци по Европа, а автомобил за хора, които съзнателно искат V8 звук, зверско ускорение и са готови да плащат цената за това.

При W210 класиката е E 55 AMG – атмосферно V8, което превръща Е-класата от комфортен седан в нещо, което спокойно може да унижи спортни коли от епохата. В реален живот това означава 16–20 литра разход в града и двуцифрен разход почти винаги, дори извън града. Като поддръжка говорим за много по-скъпи накладки, дискове, окачване и гуми, а стареещото V8 под капака иска истинско масло, оригинални или качествени части и сервиз, който знае какво прави. Евтина E 55 AMG почти сигурно е скъпа E 55 AMG в ремонтите.

При W211 и W212 E 63 AMG с големия атмосферен 6.2 V8 (по-късно и с 5.5 V8 битурбо) вече излиза в друга орбита. Тук Мерцедес Бенц E-класа е по-близо до суперкар, отколкото до обикновен седан. Ускорението е брутално, звукът е като от състезателна писта, а разходът върви по същата линия – над 20 литра градско при по-остро каране, около 12–14 извънградско, ако човек се контролира. Поддръжката включва големи спирачки, сложни окачвания (често с въздух), по-натоварени автомати и мотори, които не прощават нито едно „ще го изкарам още малко с това масло“.

W213 продължава традицията с новото поколение E 63 AMG с 4.0 V8 битурбо. Това вече е дигитална ракета – пълна с електроника, режими, настройки на окачването и диференциала. Тук mercedes e класа втора ръка почти винаги означава бивша фирмена, тестова или любителска кола, която е виждала писта, Launch Control и всичко останало. Пробегът може да не е огромен, но натоварването е било далеч от „тихото каране до офиса“. Покупка на такъв автомобил има смисъл само ако човек е готов за сериозен бюджет за обслужване и профилактика, а не просто да „налее малко масло и да кара“.

Brabus и други тунинг къщи качват историята на още по-високо ниво. Усилени турбини, повдигнати мощности, различни софтуерни настройки – всичко това прави Мерцедес Бенц E-класа още по-бърза, но и още по-далеч от идеята за рационална кола. Там всеки компонент – от гуми през спирачки до трансмисия – работи близо до лимита си. Ако човек не знае точно какво е правено и при кого, тези автомобили са повече риск, отколкото шанс.

Общото правило за V8, AMG и Brabus версиите е ясно: това са коли за удоволствие, не за икономия. Разходите за гориво, сервиз, гуми и спирачки автоматично скачат в пъти спрямо стандартна mercedes e класа. За някои хора този компромис си струва – усещането, звукът и силата са наистина уникални. Но ако целта е разумна Е-класа за всекидневие, дълги пътувания и управляем бюджет, V8 и AMG остават най-добре като мечта или уикенд кола, а не като единствен автомобил в двора.

Заключение – кога Мерцедес Бенц E-класа е удар в десетката и кога капан?

Отстрани изглежда просто: „Ще си взема Мерцедес Бенц E-класа и ще съм готов за дълги пътища“. На практика обаче разликата между добра и лоша Е-класа е огромна. Една и съща mercedes e класа втора ръка на снимки може да изглежда като мечта, а в живота да се окаже комбинация от ръжда, износен дизел, уморен автомат и електроника, която все нещо „знае“, че не е наред.

При по-старите поколения W124 и W210 ключът е в ламарината и в това доколко моторът е пипан. Там най-добри са честните, по-прости дизели и бензини без тежки тунинги и експерименти. Ако купето е живо и не е изгнило, има смисъл да се инвестира в профилактика, но евтина, изгнила Е-класа с „легендарен“ мотор почти винаги е загубена кауза.

W211 и W212 са златната среда за много българи – модерни, комфортни и достатъчно здрави, стига да не се гонят най-евтините екземпляри. Тук най-смислен избор са нормалните дизелови версии (2.2/2.7/3.0 CDI), обслужвани разумно, с автомати, на които маслото е сменяно навреме, и купе без тежка корозия. При такава mercedes e класа ежедневният разход остава в нормални граници, а поддръжката е предвидима.

W213 вече е територията на хора, които искат всички съвременни удобства и са готови да приемат сложността – DPF, AdBlue, куп сензори и електроника. Там най-важно е не толкова кой мотор пише в обявата, а каква е сервизната история и дали по екологичните системи има „направени номера“. Читав E220d или E350d, върнат от лизинг с реални километри и документи, може да бъде страхотен автомобил. Същият модел, „изгоден“ и пипан по софтуер и хардуер, бързо става постоянен клиент на сервизите.

V8, AMG и Brabus изпълненията са друга вселена. Там Мерцедес Бенц E-класа е кола за удоволствие, не за разум. Разход, гуми, спирачки, ремонти – всичко е по-скъпо и няма как да бъде „евтино решение“. Ако човек го знае и го приема, тези автомобили дават уникално усещане. Ако ги купи с мисълта „ще е като нормална Е-класа, но малко по-бърза“, разочарованието е гарантирано.

Най-практичният подход е един – първо да се избере поколение според бюджета и нуждите, после мотор според годишния пробег и стила на каране, и чак накрая да се гледат екстри и цвят. Във всеки случай най-важното при Mercedes e класа втора ръка остава конкретният екземпляр: сухи прагове, читав мотор, обслужен автомат, реална история и нормален човек отсреща. Така шансът да получиш онова усещане за „истински Мерцедес“ – тиха, стабилна, сигурна кола, която не те разорява с ремонти – става много по-голям от това просто да гониш най-лъскавата обява.

Източници и полезни връзки

Mercedes W124 buyer’s guide – ClassicsWorld
Подробен и добре структуриран наръчник за покупка на Mercedes W124, с акцент върху типичните слабости по купе, ръжда, окачване и електрика. Материалът е особено полезен за хора, които търсят по-старa, но здрава Мерцедес Бенц E-класа и искат да разбират какво реално означава „банкова каса“ като качество на изработка.
https://classicsworld.co.uk/guides/mercedes-w124-buying-guide/

Mercedes W124 – често срещани проблеми – Mercedes Enthusiasts
Разширен списък с най-честите дефекти при W124 – от гарнитури на глава и влагa в делкото до слаби места по инсталацията и типичните точки на ръжда. Полезно допълнение към всеки buyer’s guide, защото дава конкретни симптоми и места за проверка при оглед на кола на 30+ години.
https://mercedes-enthusiasts.co.uk/common-problems-w124-e-class/

Mercedes E-Class W210 buyer’s guide – ClassicsWorld
Фокусиран материал върху W210 като употребяван автомобил – разглежда в детайли проблемите с ръждата, типичните болежки на дизеловите и бензиновите мотори, електрическите дефекти и разликите между ранни и късни екземпляри. Много полезен за всеки, който обмисля mercedes e класа от това поколение и иска да знае реалните рискове.
https://classicsworld.co.uk/guides/mercedes-e-class-w210-buyers-guide/

What to look for when buying a W210 – BenzWorld forum buyers guide
Практически наръчник, написан от ентусиасти и собственици на W210. Обръща внимание на критични точки по купе и пода, ръжда по прагове и арки, проблеми със скоростни кутии и окачване. Форматът „форумен гид“ дава реални примери и опит от първа ръка при покупка на mercedes e класа втора ръка.
https://www.benzworld.org/threads/what-to-look-for-when-buying-a-w210-a-buyers-guide.2408505/

Your exhaustive guide to 2010–16 Mercedes-Benz W212 E-Class engines – Hagerty
Много подробно разгледани двигатели на W212 – бензинови и дизелови – с коментар кои са по-надеждни, кои са по-чувствителни и какви типични проблеми се срещат при това поколение. Материалът е ценен ориентир за избор между E220 CDI, E250 CDI, V6 и по-големите версии, както и за оценка на разходите за поддръжка.
https://www.hagerty.com/media/car-profiles/guide-to-2010-16-mercedes-benz-w212-e-class-engines/

Buying a used Mercedes-Benz E-Class (2009–2016) – Carsales
Употребяван преглед на W212 с фокус върху реалното поведение в годините – надеждност, типични повреди, цени на сервиз и кои комбинации двигател–скоростна кутия са най-удачни за всекидневна кола. Авторите подчертават важността на редовната поддръжка и добрата сервизна история при избор на mercedes e класа втора ръка.
https://www.carsales.com.au/editorial/details/buying-a-used-mercedes-benz-e-class-2009-16-143963/

Mercedes-Benz E-Class [W212] problems & reliability – Cars-expert
Технически ориентиран обзор на W212 с акцент върху слабите места – автоматични скорости, електроника, окачване, корозия и типични дефекти по различните години. Подходящ за хора, които искат по-задълбочен поглед към възможните ремонти и слабости при това поколение.
https://cars-expert.com/mercedes-benz-e-class-w212-s212-c207-a207-2009-2016-problems-review-faults-issues-weakness-reliability-information-buy-used-engines-petrol-gasoline-automatic-gearbox-susp/

Mercedes-Benz E-Class [W213] (2020–2023) used car guide – RAC
Съвременен наръчник за W213 като употребяван автомобил – разглежда новите 2.0 и 3.0 дизели, типични проблеми (например износване по валовете на OM654), възможни оплаквания от спирачки и тънка боя. Много полезен за първи ориентир при избор на по-нова, дигитална mercedes e класа втора ръка.
https://www.rac.co.uk/drive/car-reviews/mercedes-benz/e-class/e-class-%5Bw213%5D-2020-2023/